Съдържание

АсАТ

LOINC 1920-8
Кратко наименованиеАсАТ
Пълно наименование на тестаАктивност на АсаТ в серум или плазма
Мерни единици U/L
Методика UV (IFCC)
Други имена AST, SGOT, ГОТ
Материал Серум или плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане Сутрин, на гладно или през деня по искане от лекар
Референтни стойности Мъже до 40; Жени до 32

Информация за пациенти

Същност на изследването

Изследва се активноста на Аспартатаминотрансферазата /AST/ или АсАТ в серум.Това е вътреклетъчен ензим, който е локализиран в цитоплазмата и митохондриите. Той е широко разпространен в различни тъкани на човешкия организъм, като в най-голямо количество се намира в сърдечния мускул, черния дроб, скелетната мускулатура и бъбреци, панкреас, мозък, бели дробове, левкоцити и еритроцити.

AST катализира прехвърлянето на амино групи от аспартат /образувайки оксалацетат/ към 2-оксоглутарат /образувайки глутамат/. Той е ключов евзим в глюконеогенезата. Присъствието му в плазмата е резултат от нормално или патологично функциониране на тъканите. Не е установена някаква функция на AST в кръвта.

Защо и кога се изследва?

AST се изследва за откриване на тъканни нарушения – напр. неговата активност в плазмата се повишава от увреждане на сърдечния мускул / типично при исхемия/, при увреждане на скелетната мускулатура / напр. при рандомиолиза/и при възпаление или некроза на черния дроб /вирусни хепатити, токсични увреждания, неопластични процеси/. Прието е изследването на AST да бъде като индекс за чернодробно нарушение, но той е по-малко специфичен в тези случаи от аланинаминтрансферазата /ALT/.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.AST може да се изследва и в хепаринизирана плазма.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

При измерването на двата ензима AST и ALT се получава малко повече информация за нарушение на чернодробната функция – при чернодробна стеатоза напр. отношението на активностите AST/ALT >2 предполага алкохолна причина; при отношение ≤ 1 се предполага друга причина, напр. извънчернодробни увреждания. В практиката AST най-често се измерва като панел от тестове в „биохимичен профил“ при патологични състояния или профилактични прегледи. Увеличена активност се наблюдава : много силно при дистрофия и некроза на хепатоцитите; умерено при ОМИ; при тежко заболяване на скелетните мускули; масивна хемолиза; инфаркт на бъбрека. Намалява инцидентно, без значими причини,/изключение - при дефицит на вит. В6/.

Често задавани въпроси

Информация за лекари

Информация за партьори