Съдържание

Хлорид (Cl в серум)

Хлорът е главен анион на извънклетъчната течност.

Хомеостазата на хлора се постига чрез баланса между прием с храната и отделянето през бъбрека, храносмилателния тракт и кожата. Промените в концентрацията на хлора следват тези на натрия, когато са свързани с дейността на бъбреците и потните жлези. В повечето случаи при хипонатриемия има хипохлоремия (↓Na,↓Cl) и обратното при хипернатриемия има хиперхлоремия (↑Na, ↑Cl).

Същност на изследването

Хлорът е отрицателно зареден йон, който заедно с други електролити като натрий, калий и бикарбонат подпомага нивото на течности в организма и поддържането на алкално-киселинното равновесие. Хлорът присъства във всички телесни течности, но се открива в по-значителна концентрация в извънклетъчното пространство. Хлор се приема със солта или с храната. Резорбира се през храносмилателния тракт и се излъчва с урината. В повечето случаи промените в хлорното съдържание съпътстват тези на натрия.

Защо и кога се изследва

Изследването за хлор се провежда, за да се определи каква е концентрацията му в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания. Определянето му е подходящо:

  1. при нарушения на алкално-киселинното равновесие;
  2. в случаи на продължително повръщане, диария, слабост, умора, проблемно дишане (респираторен дисстрес);
  3. за да се проследи ефекта от лечението на заболявания като високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, чернодробни или бъбречни заболявания;.

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

  1. Необходима е венозна кръв, взета в епруветка със сепарационен гел (серум). Кръвната проба се взема сутрин, до 10ч., на гладно. Препоръчително е изследването да се извърши минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, съдържащи хлор;
  2. 24-часова уринна проба;

Отклонение от нормалните референтни стойности

  1. Повишени нива на хлор (хиперхлоремия) се откриват при дехидратация, бъбречни заболявания, Кушинг синдром и нарушения на алкално-киселинното равновесие като метаболитна ацидоза (загуба на основи) или респираторна алкалоза (хипервентилация);
  2. Понижени нива на хлор (хипохлоремия) н.ч се наблюдават в случаите с ниски нива на натрий. Хипохлоремия възниква при застойна сърдечна недостатъчност, продължително повръщане, Адисонова болест, хронични белодробни заболявания или загуба на киселина от организма (метаболитна алкалоза);

Отклонения от нормалните референтни стойности в урината:

  1. нисък хлор в урината може да се установи при Кушинг синдром, малабсорбционен синдром, диария и др.;
  2. повишен хлор в урината се наблюдава при Адисонова болест, повишен прием на сол и др.;