Съдържание

Същност на изследването

Калцият е един от най-важните минерали за тялото.Той играе роля за минерализирането на костите, стабилизиране на клетъчните мембрани, мускулното съкращение, серецията на хормони, кръвосъсирването и др. Около 99% от калция е свързан в костите и само 1% циркулира в кръвта. Нивото му в организма се поддържа в тесни граници и е зависимо от хормонална регулация (паратхормон, витамин Д, калцитонин). Част от калция в кръвта е свободен и е метаболитно активен (несвързан калций). Останалата част е свързана с албумин и определени йони, поради което е неактивна (свързан калций). Възможни са две измервания на калций в кръвта. Тестът калций (общ калций) означава да се измерят двете форми на калций, несвързана и свързана. Тестът йонизиран калций означава да се измери само несвързания калций в кръвта. Калций се губи ежедневно от организма през кожата, червата и бъбреците.В случаите на недостатъчен прием, влошена резорбция или повишена загуба, калцият се извлича от костите, за да се поддържа нивото му в кръвта.

Защо и кога се изследва

Определянето на калций в кръвта е подходящо за скрининг, диагноза и мониториране на заболявания, засягащи костите, сърцето, нервната система, бъбреците и зъбите. Тестът се назначава при ендокринни нарушения, засягащи паращитовидните жлези, щитовидната жлеза и при малабсорбция. По-често нормална стойност за общ калций означава нормална стойност и за йонизирания калций. Понякога този баланс е нарушен и в тези случаи е уместно да се измери йонизиран калций (критично болни пациенти, кръвопреливания и венозни вливания на разтвори, операции, отклонения в стойностите на белтък, албумин и др.). Определянето на калций е подходящо при:

  1. симптоми като умора, слабост, загуба на апетит, повръщане, запек, коремна болка;
  2. мускулни крампи, изтръпване на пръстите;
  3. бъбречни заболявания;
  4. заболявания на щитовидната жлеза, паращитовидните жлези, малабсорбция, недоимъчно хранене, карциноми;

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

  1. Необходима е венозна кръв, взета в епруветка със сепарационен гел (серум). Кръвната проба се взема сутрин, до 10ч., на гладно. Препоръчително е изследването да се извърши минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, съдържащи калций;
  2. 24-часова уринна проба;

Отклонение от нормалните референтни стойности за калций (2.12-2.62 mmol/L)

Причини за високи стойности на калций в кръвта(хиперкалциемия):

  1. хиперпаратиреоидизъм;
  2. интоксикация с витамин Д;
  3. хипертиреоидизъм;
  4. болест на Адисон;
  5. саркоидоза;
  6. туберкулоза;
  7. карциноми;
  8. продължително залежаване;
  9. медикаменти (диуретици);
  10. СПИН и др.

Причини за ниски стойности на калций в кръвта (хипокалциемия):

  1. недоимъчно хранене;
  2. нисък белтък и по-специално нисък албумин в кръвта. Частта на йонизирания калций е нормална;
  3. хипопаратиреоидизъм;
  4. недостиг на витамин Д;
  5. карцином;
  6. панкреатит;
  7. бъбречна недостатъчност и др.;

Стойностите на калций в кръвта са зависими от същите състояния и заболявания, които засягат съдържанието му в кръвта. Високият калций в урината може да бъде причина за образуване на бъбречни конкременти.

Често задавани въпроси

Кои от храните са с богато съдържание на калций? Млечните продукти са особено богати на калций. Съдържа се също в яйцата, зелените листни зеленчуци, броколите, бобовите растения. Много от плодовите сокове са обогатени с калций.