Съдържание

Тестове за прееклампсия: sFlt-1/PlGF

LOINC
Кратко наименованиеsFlt-1
Пълно наименование на теста Разтворима тирозин киназа
Мерни единици pg/ml
Методика ECLIA
Други имена soluble fms-like tyrosine kinase-1
Материал Серум
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане Сутрин, на гладно
Референтни стойности според гестационната възраст
LOINC
Кратко наименованиеPlGF
Пълно наименование на тестаПлацентарен растежен фактор
Мерни единици pg/ml
Методика ECLIA
Други имена placental growth factor
Материал Серум
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане Сутрин, на гладно
Референтни стойности според гестационната възраст

Информация за пациенти

Прееклампсията е сериозно усложнение, което се развива в 2-8% от бременностите. В повечето случаи клиничните прояви са свързани с повишено кръвно налягане и позитивиране на пробите за белтък в урината (протеинурия). Клиничните прояви могат да варират от леки до тежки. Въпреки че в повечето случаи крайният изход е благоприятен, но прееклампсията може да е животозастрашаваща, както за майката, така и за плода. Заболяването е свързано с последващ повишен сърдечносъдов риск. Въпреки че причините за възникване на заболяването не са напълно ясни, роля имат генетични, плацентарни, имунни и съдови фактори. Неадекватното кръвоснабдяване на плацентата води до ендотелна дисфункция, която е отговорна за вторичните промени в таргетните органи (например засилена тромбоцитна агрегация и съдов спазъм) и проявата на симптоми.

Симптоми свързани с прееклампсия са:

- високо кръвно налягане– над 140/90mmHg, или повишение на систолното налягане с 30 mmHg и на диастолното с 15 mmHg сравнено с предишни стойности;

- бързо увеличаване на тегло ( >1,5-2 кг/седмично);

- нарушения в съня;

- отоци по крайниците и лицето;

- повишен белтък (албумин) в урината (протеинурия);

- продължително, силно главоболие;

- промяна в начина на виждане – замъгленост, двойни образи, временна загуба на зрението, чувствителност към светлина;

- гадене и повръщане;

- болки и чувствителност в горната част на корема;

– понижение броя на торомбоцитите;

– данни за микроангиопатична хемолитична анемия;

– повишени чернодробни ензими;

Същност на изследването

Прееклампсията не може никога да бъде напълно предвидена, но по-доброто прогнозиране би подпомогнало за жените с риск да се полагат по-ефективни пренатални грижи, както и да се избегнат диагностични затруднения. С цел състоянието да бъде предсказано, наред с доплера на утеринните артерии в практиката се въвеждат и нови лабораторни биомаркери, които повишават диагностичната му чувствителност. Такива биомаркери са: разтворимата тирозин киназа (soluble fms-like tyrosine kinase-1; sFlt-1) и плацентарния растежен фактор (placental growth factor: PlGF). Патофизиологично в началния стадий на прееклампсията се нарушава изграждането на плацентарния ендотел, това води до плацентарна исхемия и хипоксия, в резултат на което нараства отделянето на sFlt-1 и намалява отделянето на PlGF. При нормална бременност това съотношение е обратно. Така чрез определянето на циркулиращи sFlt-1 и PlGF могат да бъдат разграничени нормалната бременност от прееклампсия, преди появата на клиничните симптоми.

Защо и кога се изследва?

В първи триместър - изследването може да се провежда свързано с ранния биохимичен скрининг с цел прогнозиране на риска от бъдещо развитие на прееклампсия. Интерпретацията на резултатите се осъществява в комбинация с доплера на утеринните артерии и други серумни маркери (PAPP-A);

През втори триместър - може да се направи оценка на риска при високо-рискови пациенти (анамнеза за рискови фактори, патологичен Doppler на a.uterina, съпътстващо заболяване);

В трети триместър - изследването е важно за поставяне на диагнозата при неясни ситуации (потвърждаване/изключване на прееклампсия при пациенти с „белези и симптоми“), както и за наблюдение на случаите с тежка прееклампсия и определяне на момента за родоразрешение.

Рискови фактори за прееклампсия, при които се препоръчва изследването са:

- бременността над 40-годишна възраст;

- интервал от предходна бременност над 10 години;

- ранна бременност;

- първа бременност;

- многоплодната бременност;

- прекарана прееклампсия при предишна бременност;

- фамилна анамнеза за еклампсия (майка, сестра, развили заболяването);

- затлъстяване (BMI >30 kg/m2);

- предшестващи бременността заболявания: диабет, хипертония, бъбречни заболявания, автоимунни и т.н.

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

Взема се Венозна кръв, от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин, на гладно.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

При нормална бременност, про-ангиогенният фактор PlGF нараства по време на първите 2 триместъра и намалява при наближаването на термина. За разлика от това, нивата на анти-ангиогенния фактор sFlt-1 остават стабилни и по-ниски през началото и средата на бременността, и нарастват сериозно при наближаване на термина. При жените, които ще развият прееклампсия, нивата на sFlt-1 са по-високи, а нивата на PlGF са по-ниски от тези при нормална бременност. Установено е, че съотношението между sFlt-1 и PlGF е по-добър индикатор за прееклампсия, от самостоятелното им измерване. Съотношение sFlt-1/PlGF > 85 e диагностично за прееклампсия.

Клинична полза от изследването на sFlt-1/PlGF:

Често задавани въпроси

Кога може да се прояви прееклампсията?

Прееклампсията се развива след 20-та гестационна седмица, най-тежката и проява е еклампсията (гърчове или кома, несвързани с органично заболяване на мозъка). Може да се изяви, както преди, така и в хода на раждането и до 48 часа (рядко по-късно) след него.

Ако при предходна бременност съм имала прееклампсия, какви са рисковете при следваща бременност да се появи същият проблем?

Рискът от развитие на прееклампсията при следваща бременност е около 15% за жените, които са имали това усложнение през първата си бременност. Този риск нарасва обаче в зависимост от това, кога е настъпило раждането при предходната бременност: и става около 25 %, ако прееклампсията е довела до раждане преди 34 гестационна седмица, още по-висок е около 50%, ако раждането е преди 28 седмица.

Информация за лекари

Информация за партьори