Съдържание

Количествено определяне на еритроантитела (титър)

LOINC 61406-5 XXX blood group Ab [Titer] in Serum or Plasma
LOINC 30314-9 A Ab [Titer] in Serum or Plasma
LOINC 30201-8 B Ab [Titer] in Serum or Plasma
Кратко наименование Титър на еритроантителата
Пълно наименование на теста Количествено определяне на еритроантитела чрез титрация
Мерни единици Степен на аглутинация
Методика Колонноаглутинационна техника и рутинни мануални тестове в епруветка
Други имена Титър на еритроантителата
Материал Пълна кръв в серумна епруветка и епруветка с EDTA или Li heparin
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане Задължително ЕГН и трите имена на пациента
Референтни стойности Няма

Информация за пациенти

Титър (количество) на свободните в серума антиеритроцитни антитела:

При положителен скрининг за свободни в серума антиеритроцитни антитела се препоръчва да бъде определена тяхната специфичност и титър.

Специфичност- показва към кои конкретни еритроцитни антигени са насочени антителата.

Титърът- дава информация за количеството на антителата в серума/ плазмата.


Промените в титъра на:

са важен прогностичен показател за очаквана Хемолитична болест на новороденото по време на бременността.

Титър на антителата се изследва и при други пациенти с доказани клиничнозначими антитела:

пациенти с алоимунизация, претърпели многократни хемотрансфузии и в резултат формирали антиеритроцитни антитела към чужди еритроцитни антигени се изследва титъра на конкретното клиничнозначимо антитяло.

при пациенти с автоимунна хемолитична анемия се изследва титъра на автоеритроантителата.

при пациенти с алогенна трансплантация при HLA- съвместими, АВО-несъвместим донор се изследва титъра на анти- А и анти- В антителата.

Същност на изследването

Принцип на теста:

Титрацията е полуколичествен метод за определяне на концентрацията на антителата. Определя се активността на антителата в серия от последователни двойни разреждания на серум или плазма.

Реципрочната стойност на степента на разреждане на серума или плазмата, в което се установява макроскопски 1 плюс аглутинация представлява титърът на съответното антитяло.

Например 1 плюс в разреждане 1 : 128 – титър = 128.

Използваните методи се базират на принципа на аглутинацията - колонна хемаглутинационна технология и/ или рутинни мануални тестове в епруветка.

Нормалните човешки еритроцити се аглутинират в присъствието на антитела, директно насочени към антиген, съдържащ се върху еритроцитната мембрана.

В количественото определяне на антиеритроцитните антитела (титър) могат да бъдат включени следните методи:

Защо и кога се изследва?

Количествено определяне на еритроантитела се препоръчва при следните случаи:

Изследването се извършва след положителен скрининг за антиеритроцитни антитела, при който са доказани:

След положителен скрининг за свободни в серума антиеритроцитни антитела и определяне специфичността им е препоръчително да бъде извършен тест за количествено определяне на антитела (титър).

Титрацията включва поредица от тестовете, които дават информация за количеството на антителата, насочени към конкретни еритроцитни антигени.


Титърът (количеството) на свободните в серума антиеритроцитни антитела е от значение при:

- бременни жени;

- пациенти с алоимунизация (претърпели многократни хемотрансфузии и в резултат формирали антиеритроцитни антитела);

- пациенти с алогенна трансплантация;

- пациенти с автоимунна хемолитична анемия;

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

Взема се Венозна кръв в серумна епруветка и в епруветка с EDTA или Li heparin. Eпруветките се съхраняват и транспортират при (2-8°С) до 24 часа.

Специфични условия за вземане няма: през целия ден.

Забележка: Резултатът е готов до 2 работни дни (без събота и неделя)

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Резултатът се интерпретира след определяне на реципрочната стойност на степента на разреждане на серума или плазмата, в което се установява макроскопски 1 плюс аглутинация, което представлява титърът на съответното антитяло.

Например 1 плюс в разреждане 1 : 128 – титър = 128.

Количеството на естествените анти- А/ анти- В антитела, които се откриват у всички индивиди (без тези, от кръвна група АВ) варира в зависимост от възрастта, пола, някои генетични особености и здравословното състояние.

Титър на имунни анти- А/ анти-В IgG антитела над 1: 1024 e съмнителен за хемолитична болест на новороденото (ХБН), дължаща се на АВО несъвместимост майка- плод.

Често задавани въпроси

Защо е важно изследването за титър (количество) на еритроантителата?

Нормално имунната система не изработва антитела към собствените червени кръвни клетки(еритроцити).

Количественото определяне на еритроантителата ще помогне на Вашият лекар в преценката за по- нататъшно наблюдение, подход и терапия според всеки конкретен случай.

Информация за лекари

При положителен резултат от изследването за антиеритроцитни антитела се предприемат следните допълнителни мерки:


По време на бременност

Колко често трябва да се изследва титър на еритроантитела по време на бременност?

При доказани клиничнозначими антиеритроцитни антитела проследяването се извършва, както следва:

В процеса на проследяване на титъра, се изследва замразена и съхранена предишна серумна/ плазмена проба успоредно с новата кръвна проба; Тигърът на антитела по време на бременността, се определя, за да се предскаже развитието на хемолитична болест на детето.

При АВО кръвногрупова несъвместимост между бременната и биологичния баща се проследява количеството (титър) на анти-А и анти-В антителата;

Изследването се извършва в периода от 10 до 16 гестационна седмица и от 28 до 36 гестационна седмица;


Пациенти с алоимунизация

При хора, претърпели многократни хемотрансфузии и в резултат формирали антиеритроцитни антитела, титърът се изследва веднага след доказване на антителата, а по- нататък- с честота по преценка на лекуващия лекар;


Пациенти с автоимунна хемолитична анемия;

При студови еритроантитела титрацията представлява и идентификация- освен количеството на антителата се определя и тяхната специфичност, тоест към мой еритроцитен антиген са насочени антителата.


Пациенти с алогенна трансплантация;

Търът на анти- А/ анти- В антителата дава възможност за клинична оценка доколко е осъществима една ABO несъвместима алогенна трансплантация, с оглед адекватно наблюдение и предприемане на терапевтични процедури за намаляване на титъра на антителата при подготовка за трансплантация.


Забележка:

Кои антитела са клиничнозначими?

Освен ABO и Rh D , съществуват редица други еритроцитни антигени от Rh системата : c, C, E, е и Kell, както и еритроцитни антигени от други кръвногрупови системи, които имат значение за преливането на кръв или за развитие на хемолитична болест на новороденото. Такива кръвногрупови антигени са например:Kidd, Duffy, Ss, MN и други. Нормално организмът не произвежда антитела към тези антигени, освен ако не е изложен на контакт с тях при бременност, аборт, кръвопреливане и др.

Информация за партьори