Съдържание

Доказване на студови еритроантитела

LOINC 32672-8 Cold agglutinin [Presence] in Serum or Plasma
LOINC 1007-4 Direct antiglobulin test.poly specific reagent
Кратко наименование Студови аглутинини
Пълно наименование на теста Скрининг за доказване на студови еритроантитела
Мерни единици Степен на аглутинация
Методика Колонноаглутинационна техника и рутинни мануални тестове по аглутинационен и ензимен метод
Други имена Няма
Материал Пълна кръв в серумна епруветка и епруветка с EDTA или Li heparin
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане Задължително ЕГН и трите имена на пациента
Референтни стойности Няма

Информация за пациенти

Студови аглутинини се наричат определен вид антитела, насочени срещу собствените червени кръвни клетки, които реагират по- силно при ниски температури, под 37 ° С. Те причиняват слепване (аглутинация) на еритроцитите при ниски температури. Нормално се произвеждат от имунната система на организма в отговор на инфекции. Здравите хора имат ниски нива на студови аглутинини в кръвта си. Някои инфекциозни агенти (Mycoplasma pneumoniaе) или при хематологични заболявания (лимфом) нивата може да се повишат. По-високи от нормалните нива на студови аглутинини обикновено не предизвикват сериозни проблеми. Понякога при излагане на ниски температури може да спре кръвотока в подкожните съдове. Това се проявява с бледост или посиняване и оточност на ръцете и краката. Симптомите отминават, когато кожата се затопли. Понякога високите нива на студови аглутинини могат да разрушават еритроцитите (червените кръвни клетки) в организма. Това състояние е познато като автоимунна хемолитична анемия.

Доказването на студови еритроантитела представлява скрининг и включва поредица от тестовете, които дават информация за наличието или липсата на антитела със студова характеристика, насочени към еритроцитните антигени.

Тази информация включва:

Същност на изследването

Използваните методи се базират на принципа на аглутинацията - колонна хемаглутинационна технология и рутинни мануални тестове (аглутинационен и ензимен метод). Отчитането се извършва след инкубация при температура 37º, 18º и 4ºС на 1-ви, 12-ти и 24-ти час.

Нормалните човешки еритроцити се аглутинират в присъствието на антитела, директно насочени към антиген, съдържащ се върху еритроцитната мембрана.

В скрининга са включени следните тестовете:

Защо и кога се изследва?

Доказване на студови еритроантитела се препоръчва при следните случаи:

лесна уморяемост, слабост, липса на тонус и енергия, бледа кожа (бледност), замаяност и / или главоболие, потъмняване на урината, в някои случаи, болезнено посиняване на краката, ръцете, ушите и на върха на носа;

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

Взема се Венозна кръв в серумна епруветка и в епруветка с EDTA или Li heparin. Eпруветките се съхраняват и транспортират при (2-8°С) до 24 часа.

Специфични условия за вземане няма: през целия ден.

Забележка: Резултатът е готов до 2 работни дни (без събота и неделя)

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Не се доказват патологични антиеритроцитни антитела свободни в серума и/ или фиксирани върху еритроцитната мембрана като нормална (референтна) стойност. Тогава резултатът се интерпретира като отрицателен.

Автоеритроантителата, които се откриват нормално като свободни в серума при повечето хора са активни само при температура до 10º-15ºС. Те са с ниска активност: до 2+ по четиристепенната скала за отчитане и титър под 1: 32. Такива антитела не са патологични, не предизвикват никакви симптоми с клинична изява на заболяване, поради което нямат клинично значение.

При патологични състояния свободните в серума студови еритроантитела реагират силно при 4ºС до 18ºС, могат да реагират in vitro дори на 37ºС. Те имат висока активност (степен на аглутинация) и титър (количество).

При такива състояния се доказва и положителен директен антиглобулинов тест (тест на Coombs), който установява, че върху еритроцитната мембрана на пациента са фиксирани автоеритроантитела.

При доказване на студови авто- антиеритроцитни антитела с висока активност и / или положителен директен антиглобулинов тест (тест на Coombs) е препоръчително да се назначат и проведат допълнителни имунохематологични тестове:

- определяне на имуноглобулиновата характеристика на фиксираните върху еритроцитите антитела- най- често от клас IgM+ комплемент (С3 и С4) или само комплемент;

- специфичност на еритроантителата;

- титър на свободните в серума студови еритроантитела- полуколичествен метод;

Често задавани въпроси

Ако изследванията ми докажат студови аглутинини какво да правя?

Студови аглутини, които се срещат в хода на или след прекарана инфекция обикновено не водят до сериозни оплаквания, нямат значима клинична проява и не изискват лечение. В повечето случаи заболяването се самоорегулира (ограничава) за около 3 седмици.

В случай на доказани студови аглутинини с висока активност и/ или титър е необходимо да се консултирате с лекар- клиничен хематолог. Той ще назначи терапия и ако се налага подходящи допълнителни изследвания за уточняване на диагнозата.

В основата на лечението във всички случаи със студови аглутинини и избягването на ниски температури. Необходимо е да спазвате хигиенен режим и начин на живот, който щади организма от охлаждане.

Информация за лекари

Автоеритроантителата със студова характеристика реагират много по-силно на температура 4º– 8ºС отколкото на 37ºС. Температурния диапазон на тяхното действие варира в твърде широки граници. Например автоеритроантителата, които се откриват нормално при всички хора са активни само на 10º-15ºС, обикновено са с ниска активност и титър. При патологични състояния обаче могат да реагират in vitro от 0ºС до 30ºС дори 37ºС. Студовите аглутинини атакуват еритроцитите в периферната циркулация, когато пациентът е изложен на ниска температура. Фиксирането и активирането на комплемента, който е отговорен за деструкцията на еритроцитите става в централните кръвоносни съдове (т.е. на топло). Ако антителата са с висок титър и широк температурен диапазон на действие се създават адекватни условия за настъпване на максимална хемолиза на 22ºС +/- 10º.

Известни са две групи клинични синдроми, свързани с наличието на студови автоеритроантитела. Едините са с хронично протичане, а другите са преходни (транзитни).

При хроничните синдроми (хронична лимфоцитна левкемия, някои форми на малигнен лимфом, макроглобулинемия на Waldenstrom) сравнително често се откриват моноклонални IgM капа и по-рядко IgM ламбда парапротеини с антителна специфичност на студови аглутинини. Понякога студовите автоаглутинини се доказват преди манифестирането на парапротеинемията.

Автоеритроантителата , които се доказват в хода на заболявания като микоплазмени инфекиции, инфекциозна мононуклеоза и др. обикновено са поликлонални. Когато са с висок титър и активност до 30° С могат да бъдат причина за имунна хемолитична анемия от студов тип.

Студовите автоеритроантитела са от клас IgM и реагират добре по аглутинационния метод. Описани са анти-I от клaс IgM + IgG и IgG + IgA. Според някои автори, въпреки че анти-IgM предоминират, анти-IgG и анти-IgA могат също регулярно да присъстват макар и в по-нисък титър.

Студовите автоаглутинини най-често са със специфичност анти-I, анти-i, анти-j, анти-Pr. Анти-I . Анти-Pr антитела са открити при възрастни и деца с рубеола и варицела.

Титърът на студовите аглутинини при патологични състояния е необичайно висок на ниски температури (над 1: 1 000 000) и постепенно намалява до отрицателен на температура над 30°С.

При хронично протичащите автоимунни заболявания титърът почти не се влияе от приложената имуносупресивна терапия. При пациентите със автоимунна хемолитична анемия от студов тип обичайна имунохематологична находка е положителният директен антиглобулинов тест с анти-С’ тест-реагент. Доказват се С3 и С4 (от комплемента).

Много рядко криопатогенни антитела могат да бъдат от клас IgG, каквито са при Пароксизмалната студова хемоглобинурия (известна също като синдром на Donath-Landsteiner). Това заболяване се характеризират с хемолитична анемия, внезапно присъствие на хемоглобин в урината, обикновено след излагане на ниски температури Серумът на пациента съдържа студови комплемент-фиксиращи антитела, наречени антитела на Donath- Landsteiner . Характерна особеност на тези антитела е, че те се фиксират върху еритроцитите на студено. При затопляне на кръвта както in vivo така и in vitro активират комплемента, при което се осъществява комплемено-медиирана хемолиза на еритроцитите. За това тези антитела се наричат още двуфазни хемолизини. Двуфазни хемолизини са установени при пациенти с третичен сифилис, при деца с заболявания на дихателните пътища причинени от adenovirus, Haemophilus influenzae и др.

Класически двуфазните хемолизини са със специфичност анти-Р и принадлежат към имуноглобулиновия клас IgG. За да бъдат доказани е необходимо да се назначи изследване за двуфазни хемолизини.

- При доказване на студови еритроантитела (аглутинини) :

Изследванията включват директен тест на Coombs с полиспецифичен антиглобулинов серум, ензимен и аглутинационен тест за свободни в серума авто-/ало еритроантитела- с определяне температурната характеристика на антителата.

При положителен резултат от изследването е необходимо да се определят с поредица от допълнителни тестове:

- Имуноглобулинова характеристика на автоеритроантителата;

- Специфичност на еритроантителата;

- Титър на еритроантителата;

- Препоръчително е да се проведе имунохимично изследване за доказване/ отхвърляне на криоглобулинемия

Информация за партьори