Съдържание

Антителата срещу рецепторите за ацетилхолин (AChR)

LOINC 68937-2
Кратко наименованиеanti-AChR IgG
Пълно наименование на теста Антителата срещу рецепторите за ацетилхолин в серум
Мерни единици nmol/L
Методика ELISA
Други имена AChR Ат
Материал Серум или плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане няма
Референтни стойности <0.4 nmol/l (отрицателен)

Информация за пациенти

Антителата срещу рецепторите за ацетилхолин (AChR,АХР) са автоантитела, продуцирани от имунната система, които атакуват рецепторите за ацетилхолин локализирани в мускулните влакна. Ацетилхолинът е химическа субстанция, която пренася сигнали. За да се извърши мускулно съкращение се изпраща импулс до нервното окончание, който стимулира освобождаване на ацетилхолин. Ацетилхолинът пътува през микроскопично пространство между нервното окончание и мускулното влакно. Когато достигне до мускулното влакно, се свързва с един от многото ацетилхолинови рецептори, активира ги и предизвиква мускулно съкращение. Антителата срещу ацетилхолиновите рецептори възпрепятстват комуникацията между нервни и мускулни клетки, потиска се мускулната контракция това води до мускулна слабост. Хора с увеличен тимус, който може да е в резултат тимом (доброкачествен тумор на тимуса), често развиват миастения. Локализиран под стернума тимусът е активна част от имунната система, през детството, обикновено активността му намалява след пубертета. Ако тимомът е диагностициран, може да се назначи и тест за антитела срещу рецептори за ацетилхолин, за да се прецени дали пациентът развива заболяването миастения гравис. 

 

Същност на изследването

Чрез ELISA (ЕЛАЙЗА) се определя титърът (количеството) на антителата от клас IgG

Защо и кога се изследва?

Тест за антитела срещу рецепторите за ацетилхолин се назначава, когато човек има симптоми, които предполагат развитие на миастениа като:

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

AChR антитела нормално не се откриват в кръвта. Референтните стойности са до 0.4 nmol/l. За положителен резултат се приемат стойности >0.5 nmol/l Тяхното наличие предполага автоимунен отговор. Ако пациентът има AChR антитела и симптоми на миaстения гравис, то вероятността да страда от заболяването е голяма. AChR антитела могат да бъдат открити при пациенти с тимом (лекувани с penicillamine), с малки карциноми на белите дробове, с автоимунно заболяване на черния дроб, с миастеничен синдром на Lambert-Eaton (състояние асоциирано с невъзможност да се отдели ацетилхолин от нервното окончание). Обаче негативен резултат не отхвърля миастения гравис. Около 50% от пациентите с очна форма на миастениа гравис (засягат се само мускулите на очните клепачи) и около 10-15% с генерализирана форма на заболяването са негативни за AChR антитела. Когато пациент е диагностициран с миастения гравис, тест за антитела срещу рецептори за ацетилхолин може да се назначава регулярно, с цел да оцени активността на заболяването или ефекта от приложеното лечение. Пациенти, които страдат от миастения, често имат и други автоимунни разтройства, като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус и др. Кога не трябва да провеждате изследването? Изследването не трябва да се провежда след скорошна лъчетерапия или прием на succinylcholine, защото може да се получи фалшиво положителен резултат.

Често задавани въпроси

Информация за лекари

Миастениа гравис

Информация за партьори