Анти-кардиолипинови антитела(ACL)

Антителата към кардиолипин са характерни за Фосфолипидния синдром, наричан също Hughes синдром на името на Graham Hughes, който го описва за първи път през 1982г. Фосфолипидния синдром се характеризира с наличие на поне един от следните клинични прояви:

Фосфолипидния синдром може да бъде първичен и вторичен. Вторичния най-често се асоциира със Системен Лупус Еритематодес и в по-малка степен с други системни съединително тъканни заболявания. Ако не се докаже наличието на друго основно заболяване се приема, че се касае за Първичен фосфолипиден синдром.

Антифосфолипидните антитела са насочени към анионни фосфолипидни молекули, намиращи се по повърхността на клетките или участващи в процеса на кръвосъсирването. Таргетния антиген включва фосфолипид-свързани протеини например Beta 2-Glycoprotein І (В2GP1). В резултат на свързването на антителата с този антиген се блокира протромбин активиращия комплекс, нарушава се вътрешната система на кръвосъсирването и тромбообразуването Антифосфолипидните антитела условно се разделят на: Истински Антифосфолипидни антитела в тесен смисъл: Лупусен антикоагулант, Анти-кардиолипини(ACL), Анти-фосфатидил етаноламин, Анти-фосфатидилсерин Антифосфолипидни антитела, които реагират с протеинния ко-фактор, свързан с отрицателно заредените фосфолипиди-Анти-Beta 2-Glycoprotein І(анти-B2GpІ). Антифакторни антитела насочени срещу самия ко-фактор без наличието на фосфолипиди. Към тях принадлежат анти-тромбинови, анти-протеин С и др.

От всички описани по-горе антитела Анти-кардиолипиновите(АCL) са рутинно най-често използвани. Антигена на ACL представлява слоест или мицелен фосфолипид, за действието на който е необходим ко-фактор Beta 2-Glycoprotein І (В2GPІ). ACL могат да са от клас IgA, IgM или IgG.

Информативно съдържание и клинично значение

Анти-кардиолипиновите антитела са част от диагностичните критерии за Фосфолипиден синдром, формулирани на Осмия Международен Симпозиум в Sapporo през 1999 г. ако са дефинитивно увеличени в умерени и високи стойности. Съществуват проучвания, според които уверичението на АCL антитела над 8 пъти над горната референтна граница е свързано с по-висок риск от тромботични усложнения. АCL антитела се срещат при различни заболявания:

Уместно е изследнето на ACL при следните състояния и заболявания: Като част от скрининговия имунологичен панел при всички системни заболявания на съединителната тъкан;