Анти-Beta 2-Glycoprotein І(анти-В2GPІ антитела)

В2GPІ представлява разтворим, плазмен, едноверижен протеин с молекулна маса около 50 кД. Синтеза на В2GPІ се извършва в черния дроб,макрофаги, астроцити, трофобласти, чревните епителни клетки и др.

В2GPІ участва в липидния метаболизъм като 40% от него е свързан с VLDL, HDL, постпрандиални хиломикрони и триглицериди.

Във физиологични условия изпълнява протективна функция срещу нежелано тромбообразуване:

В патологични условия при Фосфолипиден синдром:

Клинично значение и информативно съдържание

Анти-B2GPІ антителата принадлежат към групата на антифосфолипидните антитела както и Анти-кардиолипиновите антитела, Лупусен антикоагулант, Анти-фосфатитил етаноламин, Анти-фосфатидилсерин и др. Изследването на Анти-кардиолипинови антитела се препоръчва във всички случаи за доказване на първичен или вторичен Фосфолипиден синдром. Анти-кардиолипиновите антитела са по-чуствителен маркер, докато анти-В2GP1 се разглеждат като по-специфичен маркер.Тази висока специфичност е свързана факта, че те по-рядко се срещат при възпалителни заболявания. Въпросът дали В2GPІ е самостоятелен антиген при фосфолипидния синдром или е необходима известна комуникация между него и отрицателно заредените фосфолипиди, която да създаде антигенен епитоп, е все още открит. Безспорно е обаче, наличието на анти-В2GPІ антитела при болни с този синдром, които играят съществена роля в патогенезата на заболяването. Например доказана е корелацията между тромботичните епизоди и титъра на анти-В2GPІ антителата от клас IgG.

В рутинната практика най-често се използва комбинираното изследване на Анти-кардиолипинови(ACL) и Анти-бета2 гликопротеин І (анти-B2GPІ)антитела.