Съдържание

Антитела срещу Стомашни Париетални Клетки (anti-GPC)

LOINC 56147-2
Кратко наименование anti-Parietal cell
Пълно наименование на тестаIgG антитела срещу париетални клетки-количествен тест
Мерни единици U/ml
Методика ELISA
Други имена anti-GPC, антитела срещу клетки на стомашната лигавица, антитела при Пернициозна анемия
Материал Серум или плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане Няма
Референтни стойности < 10; отрицателен

Информация за пациенти

Същност на изследването

Изследват се антитела от клас IgG срещу париеталните (пристенни) клетки на стомаха.

Защо и кога се изследва?

Тези антитела се изследват при доказване на автоимунен гастрит тип А (хроничен атрофичен гастрит) и свързаната с него пернициозна анемия- при около 90 % от пациентите. Антителата срещу стомашни париетални клетки са главно от клас IgG и се изследват в серума при клинични подозрения за хроничен атрофичен гастрит и пернициозна анемия, заедно с антитела срещу Интринзик фактор.

Автоимунния атрофичен гастрит е атрофичен гастрит характеризиращ се с атрофия на лигавицата в областта на корпуса и фундуса на стомаха и дифузна атрофия на париеталните и главни клетки. Автоимунният гастрит се асоциира с наличието в серума на антитела срещу париеталните клетки и вътрешния фактор. В резултат се стига до дефицит на вътрешен фактор, който обуславя намаление на витамин В12 и развитие на пернициозна анемия при някои пациенти. Т - лимфоцитите инфилтрират стомашната лигавица и допринасят за унищожаването на епителните клетки и развитие на атрофия. Хроничният атрофичен гастрит засяга еднакво и двата пола. Той се диагностицира сравнително късно, защото е резултат от продължителното увреждане на стомашната лигавица. Атрофичният гастрит представлява краен стадий в развитието на хроничния гастрит (инфекциозен или автоимунен). Въз основа на класификацията на Whitehead хроничния атрофичен гастрит се разделя на:

Клиничната изява на автоимунния атрофичен гастрит е свързана с дефицита на B12, който не се резорбира адекватно, поради дефицит на вътрешен фактор. Заболяването прогресира бавно. Засягат се различни системи. Най – характерната проява е Пернициозната анемия, която се проявява със слабост, сърцебиене, гръдна болка, световъртеж, шум в ушите. Пациентите са със зачервен език, безапетитие и диария. Неврологичните симптоми включват скованост и парестезии по крайниците, слабост и атаксия. Умствените нарушения варират от раздразнителност до тежка деменция и психоза. Пациентите с пернициозна анемия по – често развиват стомашни полипи и стомашен рак. Понякога е възможно да се развие желязо дефицитна анемия, рефрактерна към приложението на желязо. При автоимунния гастрит са важни доказването на антипариетални и антиинтринзик факторни антитела, ахлорхидрия и хипергастринемия, ниски серумни нива на Витамин В 12.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Положителните ( > 10 U/ml )стойности на антителата следва да се интерпретират заедно с останалите лабораторни показатели и клиничната състояние на пациента.

Често задавани въпроси

Информация за лекари

Информация за партьори

Серума е стабилен за транспорт до 48 часа в епруветка със сепарационен гел на t 4-8 C. Резултат на следващия работен ден.