Съдържание

Rickettsia conorii IgG ( Марсилска треска )

LOINC 13199-5
Кратко наименование Rickettsia conorii IgG ( Марсилска треска )
Пълно наименование на теста Rickettsia conorii IgG антитела,
Мерни единици Качествен тест (отрицателен или положителен)
Методика CLIA
Други имена Марсилска треска, Средиземноморска треска
Материал Серум, плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане Няма
Референтни стойности < 0.9 отрицателен; 0.9 -1.1 граничен; >1.1 положителен

Информация за пациенти

Същност на изследването

Тестът представлява хемилуминисцентна реакция за качествена детекция на IgG антитела срещу Rickettsia conorii в серум. Правилно е да се изследва заедно с IgM антитела за да се стадира инфекцията. Марсилската треска е остро инфекциозно заболяване с причинител Рикетсия конори.Възниква при ухапване от заразени кърлежи. Източник и преносител на инфекцията е кучешкия кърлеж-Rhipicephalus sanguineus.

Защо и кога се изследва?

След Лаймската болест, Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието. Това налага при ухапване от кърлеж и появата на тъмна коричка на мястото на ухапването, да се изследват антителата срещу причинителя .

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взема се венозна или капилярна кръв за отделяне на серум или плазма.

Често задавани въпроси

На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение (тъмно петно), покрито с тъмна коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След скрит период от 3 - 7 дни заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите. След 3 - 4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялата тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение спада до 3 - 4 дни. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи. През последните години се наблюдава зачестяване на тежките форми. При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.

Предпазването от болестта се осъществява чрез предпазване от ухапване от кърлеж. Необходимо е да се спазват някои прости правила – носене на светли дрехи, дълги чорапи и панталони при пребиваване в тревисти райони, старателно оглеждане на тялото след прибирането вкъщи. При откриване на кърлеж трябва веднага да се потърси медицински специалист, който бързо да го извади. Не бива да се правят опити за самостоятелно отстраняване на кърлежа, защото може да се разкъса тялото му по време на ваденето. Премахването му става чрез захващане с пинсети и леко опъване. На пострадалият се назначава и антибиотична терапия.

Информация за лекари

Марсилската треска(известна още като Средиземноморска треска или Boutonneuse fever) е остро инфекциозно заболяване с причинител Rickettsia conorii.Рикетсиите са облигатни, интрацелуларни Грам-отрицателни кокобацили, които се развиват в цитоплазмата, и по-рядко в ядрата на еукариотнине клетки.Източник и преносител на инфекцията е кучешкия кърлеж-Rhipicephalus sanguineus, и по-рядко иксодови кърлежи от род Hyalomma. Марсилската треска е широко разпостранена в Южна Европа (около Средиземно море), Африка , Централна Азия, Индия и Каспийско море.У нас ендемични огнища има в Източните Родопи и по Черноморското крайбрежие. R. conorii се подразделя на 6 подвида, всеки с определено географско разпространение , което обуславя и различното клинично протичане на заболяването в различните региони на света.

Заразяването става посредством ухапване от кърлеж ,и по-рядко през конюнктивата при попадане на инфекциозен материал от смачкан кърлеж.След като проникне през раната от ухапването, R. conorii инвазира и пролиферира в ендотелните клетки на малките кръвоносни съдове, причинявайки тъканна некроза, която се проявява като tache noire (черно петно) на мястото на ухапването. Въпреки че тромбозата не е основен патогенетичен механизъм при това заболяване, често се развива дълбока венозна тромбоза в хода на инфекцията. Инкубационният период е 5-7 дни след ухапване от инфектиран кърлеж. Около 90% от случаите на Марсилска треска се диагностицират между м.юни и м.септември , което е резултат от репродуктивния цикъл на Rhipicephalus. Безсимптомното прекарване на инфекцията е често срещано, тъй като при масови серологични изследвания е установено , че антитела от клас IgG срещу R conorii се доказват при около 7-13% от здравото население. В повечето случаи заболяването протича леко, като леталитета е от 2 до5% (основно при малигнените форми на инфекцията). Фатално протичащите форми са при пациенти с късно поставена диагноза (>5 дни) , забавено лечение (>10дни) или с подлежащо тежко основно заболяване (хронични чернодробни увреждания, диабет, G6PD, адвансирала бъбречна недостатъчност и др.) Около 37% от пациентите имат анамнеза за ухапване от кърлеж, а около 89% от тях съобщават за контакт с куче или посещение в ендемичен зазаболяването район. Тъй като специфичните лабораторни тестове не могат да потвърдят диагнозата в първите дни на заболяването, диагностицирането първоначално се поставя на базата на клиничните симптоми и епидемиологичната анамнеза . Основните клинични симптоми при Марсилската треска са :

Клиничното протичане се характеризира с отчетлива стадийност на болестта, като острият стадий преминава за около 10-14 дни. Въпреки че Марсилската треска е леко протичащо заболяване, тежки усложнения със засягане на нервната система се срещат при 6-10% от случаите,настъпващи най-често в резултат на ненавременно диагностициране на заболяването и прилагането на бета-лактамни антибиотици като емпирична терапия. При т.нар. малигнени форми на Марсилска треска може да се развие иктер, хеморагии от гастроинтестиналния тракт, пневмония, ступор, кома,орхит ,менингизъм,ретинопатия,невро-сензорна загуба на слуха или миалгичен артрит. За да се класифицира като малигнена форма ,в дадения случай трябва да се наблюдават 2 или повече от специфичните клинични симптоми, в комбинация с промени в 2 или повече от следните лабораторните показатели: тромбоцитопения, повишен креатинин, хипонатриемия, хипокалциемия или хипоксемия.

Препоръчителен е следният панел от лабораторни изследвания, като той зависи от стадия на заболяването, тежестта на клиничното протичане и съпътстващата патология:

Етиологичната диагноза се поставя чрез използването на култивиращи и имунологични методи. Изолацията на R. conorii и индиректната имунофлуоресценция са референтни методи за поставяне на диагнозата , но в рутинната практика се прилагат основно серологични методи за доказване на специфични антитела. IgM антителата се доказват в края на втората седмица след инфектирането и достигат своя пик през четвъртата седмица,след което спадат, докато IgG се задържат във високи нива в продължение на месеци след преболедуването. Поради това, използваните тестове за детекция на IgM антитела трябва да са с висока чувствителност, с цел ранно поставяне на етиологична диагноза. CLIA методиката, използвана в лаборатория „Цибалаб“ се доближава максимално по чувствителност и специфичност до референтния IIF. При интерпретацията на тестовете трябва да се има предвид по-късната поява на IgM антителата,задържането им във високи стойности и след преминаване на острата фаза на болестта, както и безсимптомните и инапарентни форми на инфекцията, които се доказват само с детекция на специфични антитела. 5.Материал за серологично изследване Взема се венозна или капилярна кръв.Препоръчително е изследването на серум, но е възможно използването и на плазма с EDTA .

Използвана литература: 1.Brouqui P, Parola P, Fournier PE, Raoult D. Spotted fever rickettsioses in southern and eastern Europe. FEMS Immunol Med Microbiol. 2007 Feb. 49(1):2-12. 2.Palau LA, Pankey GA. Mediterranean Spotted Fever in Travelers from the United States. J Travel Med. 1997 Dec 1. 4(4):179-182.

Информация за партьори

Серума е стабилен за транспорт до 48 часа в епруветка със сепарационен гел на t 4-8 C. Резултат на следващия работен ден.