Същност на изследването

Калий е положително зареден йон, който заедно с други електролити като натрий, хлор и бикарбонат участва в регулацията на нивото на телесните течности и поддържането на алкално-киселинното равновесие. Присъства във всички телесни течности, но се открива в много по-голяма концентрация вътре в клетките. Различни механизми могат да преразпределят калия между вътре- и извънклетъчното пространство. Калият е важен е за клетъчната обмяна и за нервно-мускулната активност, играе роля в много метаболитни процеси, вкл. за усвояването на глюкозата. Калий се приема с храната и се отделя с урината. Нивото му в организма се поддържа в тесни граници и е зависимо от хормонална регулация (алдостерон, кортизол). Патологичните промени в концентрацията на калия могат да бъдат причина за сериозни последствия.

Защо и кога се изследва

Изследването за калий се провежда, за да се определи каква е концентрацията му в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания. Търсят се ниска (хипокалиемия) или висока концентрация на калий (хиперкалиемия) в кръвта. Определянето му е подходящо:

  1. при бъбречни заболявания;
  2. мускулна слабост;
  3. сърдечна аритмия;
  4. прием на диуретици;
  5. високо кръвно налягане;
  6. диабетна кетоацидоза;
  7. интравенозни вливания и др.

Определянето му в урината е важно при наличие на патологична концентрация на калий в кръвта.

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

  1. Необходима е венозна кръв, взета в епруветка със сепарационен гел (серум). Кръвната проба се взема сутрин, до 10ч., на гладно. Препоръчително е изследването да се извърши минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, съдържащи калий;
  2. 24-часова уринна проба;

Отклонение от нормалните референтни стойности в кръвта (3.5-5.1 mmol/L)

Хиперкалиемия може да се установи при наличие на:

  1. бъречни заболявания;
  2. Адисонова болест;
  3. увреждане на тъкани;
  4. инфекции;
  5. диабет;
  6. дехидратация;
  7. интравенозни вливания;
  8. диуретици и др. лекарства;

Хипокалиемия може да се установи при наличие на:

  1. диария и повръщане;
  2. хипералдостеронизъм;
  3. злоупотреба със слабителни средства;
  4. бъбречна недостатъчност;
  5. изчерпване на магнезий;
  6. лекарства (напр.диуретици) и др.;

Отклонения от нормалните референтни стойности в урината

  1. бъбреците елиминират излишъка на калий с урината, така че високи стойности в урината могат да бъдат резултат от високи стойности на калий в кръвта;
  2. висок калий в урината може да се съпровожда от нормални до ниски стойности в кръвта при бъбречна загуба на калий;
  3. при недостатъчен прием на калий, концентрация в кръвта и в урината е ниска;
  4. понижен калий в урината може да се дължи на приема на лекарства или нарушена продукция на алдостерон;
  5. повишен калий в урината може да бъде резултат от увреждане на тъкани, анорексия, бъбречни заболявания;

Информация за партньори

Възможно е резултатът за калий да е фалшиво завишен в серума. Причина за това могат да бъдат продължителната венозна стаза, неправилно вземане на кръвта, замърсяване с повърхностно-активни вещества, късно и неправилно центрофугиране на кръвната проба. Серумът с хемолиза е неподходящ за определяне на калиева концентрация. Възможно е да е налице масивно излизане на калий от клетките и без наличие на видима хемолиза.

biochemistry/kaliy.txt · Последна промяна: 25.05.2016 11:15 от tzontcheva
Recent changes RSS feed Debian Powered by PHP Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki