Фибриноген

LOINC 55452-7
Кратко наименование FIB
Пълно наименование на теста Фибриноген
Мерни единици g/L
Методика Коагулометричен метод
Други имена фактор I
Материал венозна кръв, плазма
Условия за транспорт и стабилност отделена плазма се транспортира до 4ч. при 15-25С
Условия за пробовземане сутрин до 10ч. на гладно
Референтни стойности 2-4g/L

Същност на изследването

Фибриногенът е фактор (фактор I) в процеса на кръвосъсирване. Произвежда се в черния дроб и представлява около 5% от всички белтъци в плазмата.

Защо и кога се изследва

Определянето на фибириноген има значение при пациенти с проблемно кръвосъсирване- кървене, тромбози и патологични резултати от други коагулационни тестове. Фибриногенът е показател за възпаление(увеличава се в острата фаза на възпалението), както и самостоятелен рисков фактор.

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

За изследването е необходима венозна кръв, взета сутрин(до 10ч.), на гладно. Важно е пациентът да съобщи дали провежда антикоагулантно лечение в момента.

Отклонение от нормалните(референтни стойности)

Референтните граници за възрастни пациенти и небременни жени са от 2 до 4 g/L. Причини за отклонения от референтните стойности могат да бъдат количествени и/или качествени(функционални) промени в молекулата на фибриногена. Количествените промени могат да бъдат провокирани от:

  • Вродени състояния, при които фибриногенът е в ниска концентрация или липсва (хипофибриногенемия, афибриногенемия)
  • Придобити състояния с недостиг на фибириноген- напр. чернодробни заболявания
  • ДИК синдром
  • Тромболитична терапия
  • Фибринолиза

Качествени промени(дисфибриногенемии), при които се образува неактивен фибриноген:

  • Вродени дисфибриногенемии
  • Придобити дисфибриногенемии- напр. при чернодробни заболявания, възпалителни реакции

Фибриногенът е острофазов белтък и се повишава в отговор на възпаление в тъканите (хиперфибриногенемия):

  • Oстри възпалителни и инфекциозни заболявания
  • Сърдечен инфаркт
  • Мозъчен инсулт
  • Злокачествени заболявания
  • Флебити
  • Захарен диабет
  • Тютюнопушене и др.

Биологични причини за промяна в концентрацията на фибриноген:

  • Възраст
  • Менопауза
  • Затлъстяване
  • Бременност

Фибриногенът е самостоятелен кардио- васкуларен рисков фактор. Установена е връзка между повишената му концентраця в плазмата и тежестта на периферните, мозъчни и сърдечни нарушения на кръвообращението.

Често задавани въпроси

1. При патологични резултати от кои коагулационни тестове, се изседва фибриноген? Най-често фибриноген се изследва след установяване на отклоняващи резултати за PT (Протромбиново време), АРТТ(кефалин- каолиново време), ТТ (Тромбиново време). В случай на удължено време на кървене, в комбинация с нормален брой тромбоцити, също може да се предполага намаление или липса на фибириноген.

2. Защо фибриногенът се променя при бременни жени? Фибриногенът се покачва през бременността, като израз на повишена възпалителна активност и най-често не е израз на заболяване. Високи стойности трябва да се прецизират чрез допълнителни изследвания и клиничен преглед.

Информация за лекари

Принцип на аналитичните методи в МДЛ Цибалаб ЕООД: 1. Хронометричен метод( по Clauss). Използва се висококонцентриран разтвор на тромбин за съсирването на разредена 1:10 плазма, който превръща фибриногена във фибрин. Времето на съсирване е обратно пропорционално на концентрацията на фибриноген. 2. Изчислена стойност на фибриноген на базата на РТ. С двата метода се определя нивото на функционално активния фибриноген.

coagulation/fibrinogen.txt · Последна промяна: 22.07.2014 15:29 от admin
Recent changes RSS feed Debian Powered by PHP Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki