Антинуклеарни антитела (АНA)

Какво представляват АНА?

Анти-нуклеарните антитела са група от автоантитела насочени срещу различни белтъци и белтъчни комплекси на клетъчното ядро. Отделните автоимунни болести се характеризират с различен и специфичен АНА профил.

Какво е медицинското значение на АНА?

Откриването на антинуклеарни антитела в серума е централен феномен в серодиагностиката на съединително-тъканните автоимунни болести. Понастоящем АНА скрининг е най-широко използвания серологичен маркер, подпомагащ диагнозата на системните автоимунни болести. Изследването може да е качествено или полу-количествено - определя се приблизително количеството на АНА чрез титриране (ИИФ) или като индекс (ЕЛИЗА). Болни, които показват положителен резултат за АНА скрининг по-нататък се изследват за определяне специфичността на автоантителата, намиращи се в серума (АНА-профил). Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението. Изследването за АНА е високо чувствително за диагнозата на системен лупус еритематозус и лекарствено индуциран лупус - над 95 % от болните със заболяването са положителни, но АНА се срещат и при други автоимунни болести като автоимунен хепатит, васкулити, подостър бактериален ендокардит, HIV - инфекция, карциноми, болни със силиконови имплантати, възрастни хора и дори при здрави лица. Това намалява тяхната диагностична специфичност и затова се препоръчва изследването да се назначава и интерпретива винаги в контекста на наличната клинична симптоматика. Отрицателният резултат при липса на клинична картина е добър маркер за отхвърляне на системно автоимунно заболяване, но при наличие на такава не изключва наличието на системен лупус лупус еритематозус.

АНА профил

Какво се изследва с АНА-профил?

Изследването АНА-профил определя наличието или липсата на следните по-важни специфичности на АНА: двойноверижна ДНК (двДНК), Sm- антиген, RNP, SSA/Ro, SSB/La, Scl-70, CENP В, Jo-1, PM-Scl, PCNA, нуклеозоми, хистони, Ribo-P, AMA-M2 .

Какво е клиничната значимост на това изследване?

Най-честите системни автоимунни болести (наричани още ревматоидни болести или колагенози) са: системen лупус еритематосус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродерма, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест, синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус. Цялото многообразие от автоантитела може да бъде полезно за диагнозата, оценка на болестната активност и мониторирането на болните с автоимунни ревматоидни заболявания. Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението. При СЛЕ могат да се срещнат много и различни специфичности на АНА, като най-голямо клинично значение имат анти – двДНК, които корелират с наличие на бъбречно увреждане и имунологичната активност и анти-Sm, които се срещат се само при болни със СЛЕ, но в по нисък процент - около 30%. Анти-Ro (Anti-SSA) и анти-La (анти-SS-B) антитела често се намират при болни със Синдром на Sjogren и тяхното наличие се асоциира с екстрагландуларни манифестации на заболяването. Анти-Ro активност се среща и при около 40% от болните със СЛЕ и се асоциира със фоточувствителни кожни обриви, белодробни усложнения и лимфопения. Анти-La активност се установява при 10-15% от болните със СЛЕ и се асоциира с късно проявила се болест, вторичен синдром на Sjogren и неонатален лупусен синдром. Изследването им е полезно и при болни с отрицателен АНА – ИИФ тест и подозрение на СЛЕ. Анти-U1-RNP антителата са маркер с голяма клинична чувствителност при болни със смесена съединителнотъканна болест (> 90%). Някои тяхни подвидове (напр. Анти-Sm/RNP) се срещат в 30-40 % от болните със СЛЕ и при тях те се асоциират с болестната активност, миозит, феномен на Raynaud, артралгии и артрит.

 
 
immunology/ana.txt · Последна промяна: 2012/11/07 09:43 от admin
Recent changes RSS feed Creative Commons License Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki
Drupal Garland Theme for Dokuwiki