Антинуклеарни антитела (АНA)

LOINC SW-1-8000
Кратко наименованиеАНА
Пълно наименование на тестаСкрининг за антинуклеарни антитела
Мерни единици титър
Методика индиректна имунофлоресцеция с Hep2 субстрат
Други имена АНА скрининг, ANA
Материал Серум
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане няма
Референтни стойности под 1:100

Информация за пациенти

Същност на изследването

Какво представляват АНА?

Анти-нуклеарните антитела (АНА) са група от автоантитела, насочени срещу различни белтъци и белтъчни комплекси на клетъчното ядро (автоантигени). Те се образуват при определена група болни с нарушен толеранс към собствените антигени, което е свързано със сериозна дисрегулация на имунни отговори на организма и развитие на тъканно увреждане известно като системна автоимунна болест. Откриването на АНА в серума е централен феномен в серумната диагностика на съединително-тъканните автоимунни болести, наричани още системни, ревматоидни или колагенози.Най-честите системни автоимунни болести засягат около 5 - 8 % от населението, значително преобладават жените и са четвъртата по ред причина за нарушена трудоспособност. Обикновенно АНА се откриват при следните (но не само ) ревматоидни заболявания: системeн лупус еритематосус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродермия, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест, синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус.

Първоначалното проучване на организма за наличие на АНА се нарича АНА скрининг и е най-широко използваното серологично изследване, подпомагащо диагностиката на тези автоимунни болести. Болни, които показват положителен резултат за АНА скрининг по-нататък се изследват за определяне на специфичности на автоантителата в серума (АНА-профил). Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението.

Защо и кога се изследва?

Какво е медицинското значение на АНА?

Откриването на антинуклеарни антитела в серума е централен феномен в серодиагностиката на съединително-тъканните автоимунни болести. Понастоящем АНА скрининг е най-широко използвания серологичен маркер, подпомагащ диагнозата на системните автоимунни болести. Изследването може да е качествено или полу-количествено - определя се приблизително количеството на АНА чрез титриране (ИИФ) или като индекс (ЕЛИЗА).

  • Болни, които показват положителен резултат за АНА скрининг по-нататък се изследват за определяне специфичността на автоантителата, намиращи се в серума (АНА-профил). Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението.
  • Изследването за АНА е високо чувствително за диагнозата на системен лупус еритематозус и лекарствено индуциран лупус - над 95 % от болните със заболяването са положителни, но АНА се срещат и при други автоимунни болести като автоимунен хепатит, васкулити, подостър бактериален ендокардит, HIV - инфекция, карциноми, болни със силиконови имплантати, възрастни хора и дори при здрави лица. Това намалява тяхната диагностична специфичност и затова се препоръчва изследването да се назначава и интерпретива винаги в контекста на наличната клинична симптоматика. Отрицателният резултат при липса на клинична картина е добър маркер за отхвърляне на системно автоимунно заболяване, но при наличие на такава не изключва наличието на системен лупус лупус еритематозус.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

При разреждане на серума ( титруване ) от 1:40 до 30% от здравите хора имат положителен резултат. По тази причина се приема че титър от 1:100 е граничен. Не бива да се забравя и факта , че и по-висок титър ( 1:160 до3% от популацията) може да се установи при здрави хора. Поради тази причина следва резултатите винаги да се интерпретират в контекста на цялата клинична находка.

Какво е клиничната значимост на това изследване?

  • Най-честите системни автоимунни болести (наричани още ревматоидни болести или колагенози)засягат около 5 - 8 % от населението ( около 75% от болните са жени ) и са четвъртата по ред причина за нарушена трудоспособност.Обикновенно се откриват при следните ( но не само )заболявания: системeн лупус еритематосус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродерма, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест, синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус.
  • Други състояния при които може да се установи положителен резултат от теста за ANA:

  Oргано-специфични автоимунни болести: болести засягащи щитовидната жлеза (Хашимото, болест на Базедов); заболявания на стомашно-чревния тракт (автоимунни хепатити, първична билиарна цироза, хронични възпалителни чревни болести); идиопатична белодробна фиброза Различни инфекциозни болести: вирусни инфекции (хепатит С, парвовирус); бактериални инфекции; туберкулоза; паразитози (шистозомиаза и др.) Злокачествени заболявания Прием на някои медикаменти (хидралазин, прокаинамид и др.)

  • Цялото многообразие от автоантитела може да бъде полезно за диагнозата, оценка на болестната активност и мониторирането на болните с автоимунни ревматоидни заболявания. Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението.

При СЛЕ могат да се срещнат много и различни специфичности на АНА, като най-голямо клинично значение имат анти – двДНК, които корелират с наличие на бъбречно увреждане и имунологичната активност и анти-Sm, които се срещат се само при болни със СЛЕ, но в по нисък процент - около 30%. Анти-Ro (Anti-SSA) и анти-La (анти-SS-B) антитела често се намират при болни със Синдром на Sjogren и тяхното наличие се асоциира с екстрагландуларни манифестации на заболяването. Анти-Ro активност се среща и при около 40% от болните със СЛЕ и се асоциира със фоточувствителни кожни обриви, белодробни усложнения и лимфопения. Анти-La активност се установява при 10-15% от болните със СЛЕ и се асоциира с късно проявила се болест, вторичен синдром на Sjogren и неонатален лупусен синдром. Изследването им е полезно и при болни с отрицателен АНА – ИИФ тест и подозрение на СЛЕ. Анти-U1-RNP антителата са маркер с голяма клинична чувствителност при болни със смесена съединителнотъканна болест (> 90%). Някои тяхни подвидове (напр. Анти-Sm/RNP) се срещат в 30-40 % от болните със СЛЕ и при тях те се асоциират с болестната активност, миозит, феномен на Raynaud, артралгии и артрит.

Често задавани въпроси

Информация за лекари

Антинуклеарни антитела (АНA)

АНА профил

Какво се изследва с АНА-профил?

Изследването АНА-профил определя наличието или липсата на следните по-важни специфичности на АНА: двойноверижна ДНК (двДНК), Sm- антиген, RNP, SSA/Ro, SSB/La, Scl-70, CENP В, Jo-1, PM-Scl, PCNA, нуклеозоми, хистони, Ribo-P, AMA-M2 .

Цялото многообразие от автоантитела може да бъде полезно за диагнозата, оценка на болестната активност и мониторирането на болните с автоимунни ревматоидни заболявания. Изследването АНА-профил определя наличието или липсата на следните по-важни специфичности на АНА: двойноверижна ДНК (двДНК), Sm- антиген, RNP, SSA/Ro, SSB/La, Scl-70, CENP В, Jo-1, PM-Scl, PCNA, нуклеозоми, хистони, Ribo-P, AMA-M2 . Тази информация има значение за уточняване вида на системната автоимунна болест и прецизиране на лечението. Чрез метода ИИФ тези автоантитела имат различна картина, но е задължително тяхната специфичност да се докаже и с друг метод- например ELISA или имуноблот. При СЛЕ могат да се срещнат много и различни специфичности на АНА, като най-голямо клинично значение имат анти – двДНК, които корелират с наличие на бъбречно увреждане и имунологичната активност и анти-Sm, които се срещат само при болни със СЛЕ и са видоко специфични за диагнозата, но в по нисък процент - до 30% чувствителност. Анти-Ro (Anti-SS-A) и анти-La (анти-SS-B) антитела често се намират при болни със Синдром на Sjogren и тяхното наличие се асоциира с екстрагландуларни манифестации на заболяването. Анти-Ro активност се среща и при около 40% от болните със СЛЕ и се асоциира със фоточувствителни кожни обриви, белодробни усложнения и лимфопения. Анти-La активност се установява при 10-15% от болните със СЛЕ и се асоциира с късно проявила се болест, вторичен синдром на Sjogren и неонатален лупусен синдром. Изследването им е полезно и при болни с отрицателен АНА – ИИФ тест и подозрение на СЛЕ. Анти-U1-RNP антителата са маркер с голяма клинична чувствителност при болни със смесена съединителнотъканна болест (> 90%). Някои тяхни подвидове (напр. Анти-Sm/RNP) се срещат в 30-40 % от болните със СЛЕ и при тях те се асоциират с болестната активност, миозит, феномен на Raynaud, артралгии и артрит.

immunology/ana.txt · Последна промяна: 02.04.2016 11:59 от admin
Recent changes RSS feed Debian Powered by PHP Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki