Пакет „Чернодробни автоантитела“

Този пакет от изследвания е предназначен за откриване в серум на IgG автоантитела срещу различни чернодробни антигени. Идентифицират се следните специфичнoсти: АМА-M2, M2-3E(BPO), LC1, LKM-1, gp 210, Sp 100, SLA/LP, Ro-52.

Информативна стойност и клинично значение:

Около 15% от всички случай на хронични чернодробни заболявания показват автоимунна патогенеза. Групата на първичните автоимунни чернодробни заболявания включва автоимунния хепатит, първичната билиарна цироза и първичния склерозиращ холангит, както и Overlap синдроми. Поради това при наличие на клинична картина на хроничен активен хепатит и след изключването на инфекциозна вирусна етиология се препоръчва изследване за чернодробни автоантитела.

  • Пациентите с автоимунен хепатит (АИХ) показват известна вариабилност на автоантителата, поради което се е наложила специфична класификация на АИХ. Тип 1 се характеризира с наличието на АНА и АГМА антитела. За тип 2 е характерно наличие на LKM-1 и LC1 антителата. Пациентите с тип 3 АИХ показват антитела към разтворимия чернодробен антиген SLA/LP.
  • Първичната билиарна цироза (ПБЦ) се характеризира с наличието на анти-митохондриялни антитела (АМА) при над 90% от болните. При половината от болните се срещат и болестно специфични АНА антитела, които основно реагират с ядрените белтъци gp 210 и Sp 100. Наличието на тези специфични за ПБЦ АНА автоантитела пряко корелират с различните типове на прогресия на заболяването, както и разлина успеваемост на лечението. Само Sp100 антителата (без АМА) се наблюдават при 10-15% от пациентите с ПБЦ и основно се асоциират със Sicca синдрома.
immunology/chernodrobni.txt · Последна промяна: 07.11.2012 09:48 от admin
Recent changes RSS feed Debian Powered by PHP Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki