Феритин

LOINC 2276-4
Кратко наименованиеФеритин
Мерни единици µg/L
Методика Имунохимичен/ECLIA/CLIA
Други имена Feritin, апоферитин(белтъчната молекула без желязо)
Материал Серум или плазма
Условия за транспорт и стабилност Стабилност - 3 дни при 4 до 8ºС, 1 месец на -20ºС
Условия за пробовземане Сутрин, на гладно
Референтни стойности Възрастово зависими
От 0 до 1 година 12 - 300
От 1 до 6 години 4 - 67
От 6 до 17 години Мъже 14-150; Жени 7-84
От 17 до 60 години Мъже 30-400; Жени 13-150
Над 60 години 15 - 650

Информация за пациенти

Същност на изследването

Феритинът е протеин с големина на молекулата около 450 kDa, който включва 24 апоферитинови мономери, образуващи сферични частици. Повече от 4000 атома желязо могат да се свържат в една сфера, където се запазват като Fe3+ йони. В човешките клетки се намират две субединици феритин: леки (L) и тежки (H). Повечето тъканни феритинови молекули са хетерогенна смес от равни части на двете субединици. Циркулиращият феритин нормално е предимно в L форма и не е свързан с желязо. У здрави индивиди, 50-81% от циркулиращия феритин е глюкозилиран; глюкозилираният феритин има по-дълъг полуживот /около 50 ч./ отколкото неглюкозилирания / 5 ч./ Феритинът е основен белтъчен склад на желязо в тъканите и е свързан с навлизането, запазването и използването му в клетките. Феритинът запазва желязото в биологично подходяща форма и така предпазва клетките от неговия токсичен ефект като увеличаващ свободни кислородни радикали . Феритинът се намира във всички клетки, въпреки че най-много желязо се складира в хепатоцитите, макрофагите на костния мозък и далака, където се осигурява синтезата на хемоглобина. Само много малко количество феритин присъства в плазмата, но при здрави хора неговата концентрация е директно пропорционална на количество на желязо в цялото тяло. Тази зависимост прави изследването на феитин в серум или плазма идеален неинвазивен тест за статуса на желязото. При ниско желязо феритиновата синтеза и транслация е подтисната и обратно. Около две трети от запасите на желязо в човешкото тяло се съдържат във феритина. Остатъчни запаси на желязо се съдържат в неразтворимия хемосидерин, който най-вероятно представлява денатурирана форма на феритина. Установена е положителната корелация между нивата на серумния феритин и проинфламаторни цитокини. Известно е, че провъзпалителни цитокини като TNFa и IL-1a стимулират експресията на феритин чрез индуциране на транскрипцията на гена Н феритин. Може да се приеме, че наличието на феритин в тъканите и кръвта може да се променя от две съвсем независими причини – статуса на желязо и статуса на възпалението!

Защо и кога се изследва?

  • Изчерпване на запасите. Серумен феритин <15 µg/L винаги показва изчерпване на запасите от желязо при пациенти със или без анемия. Тази граница е валидна само за пациенти без съпътстващо заболяване, което да въздейства на феритиновата концентрация. Нормална концентрация на феритин не изключва железен дефицит!
  • При диагноза на желязодефицитна анемия. Концентрацията на феритин намалява преди развитие на железен дефицит; преди намаление на хемоглобина, размера на еритроцитите или серумното желязо.
  • При ДД на хипохромна анемия. При хипохромна анемия, която не е причинена от железен дефицит / като напр. таласемия, сидеробластоза, туморни или инфекциозни причини/ феритинът е в нормални концентрации или повишен.
  • При контрол на терапия с желязо.
  • При претоварване с желязо. При концентрация на феритин > 400 µg/L и отсъствие на нарушен метаболизъм трябва да се установи причината за претоварване с желязо.Това може да се наблюдава при наследсвена хемохроматоза(рядко) или да бъде причинено от ексесивна суплементация с желязо или хемотранфузия.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Препоръчително е кръв да се вземе сутрин на гладно. Не е необходима друга специална подготовка.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

  1. Повишени концентрации на феритин:
  • При наследствена хемохроматоза
  • При забоявания, които не са сварзани с складиране на желязо-тъканна некроза; блокиране на еритропоезата наличие на туморна тъкан; промяна в клирънса на чернодробния феритин; при заболявания с възпалителна компонента, тъй като феритинът е положителна компонента на острата фаза на възпалението.
  • Понижени концентрации на феритин:
  • При остра кръвозагуба – до 1-2 седмици след инцидента
  • При хронична кръвозагуба – менорагия, гастроинтестинална хеморагия, нарушение на кръвоносните съдове.
  • Малабсобционен синдром
  • При нарушено хранене или увеличена необходимост – беременност, възраст и др.
  • При пациенти с придружаващи заболявания като възпаления или нарушено използване на желязо, концентрации на феритин < 50 µg/L се приемат за показател за железен дефицит.
  • При пациенти с хронични бъбречни заболявания /ХБН/ концентрация на феретен < 100 µg/L е индикатор за железен дефицит.

Често задавани въпроси

Информация за лекари

Следва при интерпретация на резултатите , да се има пред вид следните вариации:

  • Интраиндивидуални вариации -14.2%.
  • Интериндивидуални вариации – 15%.
  • Вариации на метода – 4% при 100 -300 µg/L ; 10% при 10 – 20 µg/L
immunology/feritin.txt · Последна промяна: 22.03.2017 18:58 от admin
Recent changes RSS feed Debian Powered by PHP Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki