Перианален отпечатък (скоч лента)

Перианалният отпечатък, взет с прозрачна скоч-лента , е метод за изследване , който се използва за диагностициране на ентеробиоза и тениаринхоза.

Материалът се взема сутрин, преди да е правен тоалет. Вечерта преди вземане на материала не трябва да се използва крем и козметични продукти. Парче прозрачна скоч-лента , с дължина 5-8 см и ширина 2-2.5 см., се притиска плътно до перианалните гънки на пациента. След това лентата се залепва плътно върху чисто предметно стъкло с размери 26/76 мм., като се притиска добре и се избягва образуването на въздушни мехури.По счоч-лентата не трябва да има остатъци от фекални маси. Така приготвеният материал може да се съхранява на стайна температура до транспортирането му в лабораторията за изследване. Поради непостоянната миграция на Enterobius vermicularis към пераналните гънки се препоръчва трикратно изследване, особено когато се прави по клинични показания.Отпечатъците се вземат през интервал от 3 до 5 дни с цел изключване паузата в биологичния цикъл на празита. Чувствителността на еднократното изследване е едва 50%, докато при трикратното изследване нараства до 90%. Методът се използва за диагностика на:

Ентеробиоза

  • Ентеробиоза (острица)- в перианалния отпечатък се доказват яйцата на паразита.По-рядко могат да се докажат и имагиналните (възрастните) форми на женските паразити, които през нощта мигрират до перианалната област.

Изследването се прави при следните показания:

  • профилактично - при постъпване в детски ясли и градини, ако детето не е посещавало повече от 2 месеца от детското заведение, при работещи в хранителни обекти и др.
  • епидемиологични показания- при доказване на ентеробиоза в детски и затворени колективи се изследват контактните лица.
  • клинични показания- при наличие на симптоматика или съмнение за ентеробиоза.
  • след прилагане на етиологична терапия – изследването трябва да се направи 20-25 дни след прилагане на противопаразитната терапия.

Eнтеробиозата се причинява от Enterobius vermicularis- малък разделнополов нематод (кръгъл червей) с размери 9-12 мм.дължина за женските форми.В човека паразитира основно в горните отдели на дебелото черво и перианалните гънки.Ентеробиозата е контактно-битова хелминтоза с космополитно разпространение.Предава се по контактен път, основно чрез замърсени ръце, предмети и играчки.Яйцата на E. vermicularis остават инвазиоспособни във външната среда до 100 дни. Възприемчивостта е всеобща,като рискови контигенти са децата и лицата в затворени колективи.Реинфекциите са чести, тъй като липсва имунитет след преболедуване. Инкубационния период е между 15-25 дни.Клиничната картина зависи от степента на инвазията.При ниска степен на опаразитяване протича инапарентно или с периодичен перианален сърбеж.При масивна инвазия , често настъпва перманентна автореинвазия, и перианалния сърбеж е постоянен, през нощта, и е съпроводен с диариен синдром, спазми по хода на дебелото черво и тенезми.Децата са с неспокоен сън,бруксизъм, енуреза.Като усложнение може да настъпи апендицит , вулвовагинит, екземи и абсцеси в аналната област, цистит и чревна дисбактериоза.

Тениаринхоза

Тениаринхоза (говежда тения)- с този метод могат да се докажат и яйца на говеждата тения. Поради невъзможността да се постави точна етиологична диагноза на базата на морфологията на яйцата е задължително извършването и на други диагностични изследвания.

  • Тениаринхозата (говежда тения)- се причинява от Taeniarhynchus saginatus- плосък панделковиден червей (цестод),с дължина от 6-12 м. В жизнения си цикъл преминава през 3 биологични форми:
  • полово зряла тения – която се развива в тънките черва на човека
  • яйца- отделят от крайния гостоприемник (човека)
  • ларвна форма (Cysticercus bovis)-представлява еднокамерно мехурче с размери около 0.5-1 см.Развива се в междинния гостоприемник- едър рогат добитък.

Човек се заразява перорално при консумация на цистицеркозно месо и месни продукти, които не са добре термично обработени. Животните се заразяват при поглъщане на яйца от човешки фекални маси, с които са контаминирани пасищата и водата. Инкубационния период е около 2.5- 3 месеца. Патогмоничен симптом е отделянето на проглотиди(членчета от тенията), с фекалните маси и активното им излизане от аналното отвърстие извън акта на дефекация. Клиничното протичане може да е безсимптомно, като единствено пациентите съобщават за отделяне на членчета на тенията. Симптоматичната инвазия протича с обилна саливация, тежест в епигастриума,астено-адинамичен синдром,перианален сърбеж и уртикариални обриви. Параклинично се открива умерена еозинофилия, анемия , левкопения с лимфоцитоза. Най-честите усложнения са анемия и обтурационен илеус. Диагнозата се поставя чрез:

  • Морфологично изследване на фекална проба за доказване яйца на паразита.
  • Перианален отпечатък , взет с прозрачна скоч-лента.Ако се открият тениидозни яйца точна етиологична диагноза не може да се постави, т.к. яйцата са морфологично идентични с тези на тениозата (свинска тения).
  • Макроскопско и микроскопско изследване на отделени членчета ог тенията. С този метод се разграничават двата вида тения. Проглотидите на тениаринхозата са самостоятелно подвижни , по-големи са и се отделят поединично , а не под формата на верижка от 5-6 членчета, както е при свинската тения. По структурните особености на отделеното членче се поставя етиологична диагноза.Тя е задължителна, т.к. двете заболявания имат различна прогноза, ход и поведение към контактните лица.
parasitology/scoch.txt · Последна промяна: 07.04.2016 18:17 от admin
Recent changes RSS feed Debian Powered by PHP Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki