Ethan Frome

ОП и ДП Д

ОП - остеопороза

ДПД - деоксипиридинолин

ОП представлява системно заболяване на скелета, което се характеризира със загуба на костна маса и влошаване микроархитектониката на костната тъкан и се придружава от повишен риск от фрактуриране на костите. Клиничната значимост на ОП се определя от повишената честота на фрактурите на бедрената шийка, прешленните тела и предмишницата. ОП е най-честото костно заболяване в напреднала възраст. Класификация на ОП:

1.Първична ОП (95% ):

Идиопатична ОП при млади хора (рядка).

Постменопаузална ОП (или ОП от І тип) - в 85% от случаите на ОП са засегнати жените. След настъпване на менопаузата 1/3 от жените развиват клинично значима ОП.

Старческа ОП (или ОП от ІІ тип) - при възраст над 70г. честотата на заболяването и при двата пола постоянно нараства.

2.Вторична ОП ( 5% ):

При други основни заболявания: ендокринни (хиперкортицизъм, хипогонодизъм, хипертиреоидизъм и др.), малабсорбционен синдром и Са недоимък, ревматологични заболявания (ревматоиден артрит), обездвижване и т.н.

Ятрогенно/медикаментозно предизвикана: глюкокортикоиди, щитовидни хормони, антиепилептични средства, хепарин и т.н.

3.Локализирана ОП - алгодистрофия.

Костната тъкан се изгражда (моделира) в детска и младежка възраст под влиянието на половите хормони. Този процес достига своя връх около 30-та година (“peak bone mass”- най-голяма костна маса). Мъжете показват около 30% повече “peak bone mass” в сравнение с жените. След 40-та година от живота при всички хора се стига до бавно намаляване на костната маса (физиологично около 0,5-1,5% остеопения при възрастен човек).

В костната тъкан постоянно протича нормален процес известен като костно ремоделиране. Той включва в себе си два процеса: костно разграждане/резорбция и костно изграждане, намиращи се в постоянно равновесие. Костно разграждане - под действие на ензими отделяни от остеокластите се формират кухини в костта. Костно изграждане - в последствие кухините се запълват с новообразуван костен матрикс от остеобластите. За 3 години костта почти напълно се обменя като при това не се влошава качеството и!

По метаболитна характеристика пациентите с ОП биват:

Fast-loser (“бързо-губещи” костна маса): налице е усилена загуба на костна маса при усилено преустройство на костите (“high turn-over”- усилен обмен). Годишното изтъняване на костните трабекули възлиза на повече от 3,5%. Типична е за жените в ранна менопауза (до 10г. от началото и).

Slow-loser (“бавно губещи” костна маса): налице е загуба на костна маса при наличието на ограничено преустройство (low turn-over”- забавен обмен). Годишното изтъняване на костните трабекули възлиза на по-малко от 3,5%. Типична е за късната менопауза (повече от 10г. от началото и).

Диагноза на ОП и мястото на ДПД:

1.Рентгеново изследване: костната загуба става рентгенологично доловима, когато надхвърли 30% от костната маса. Ето защо този метод не е подходящ за ранно диагностициране на ОП.

2.Неинвазивни методи за оценка на костната плътност (остеодензитометрия). Най-често използвани техники:

двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия

количествена компютърна томография

ултразвуково изследване (само за диагноза)

3.Биохимични маркери за оценка на костния търновър:

а/ костната резорбция се оценява чрез определяне количеството на екскретираните с урината:

Са

хидроксипролин (неспецифичен показател за разграждане на кологена въобще, а не на определен тип колаген).

пиридинолин ( изгражда кръстосаните връзки между колагеновите вериги).

NB! Деоксипиридинолина /ДПД/ e по-специфичен за колаген тип І, изграждащ матрикса на костта, т.е. ДПД е специфичен маркер за разграждане на костта. Предимство на този показател е, че не се метаболизира в черния дроб (за разлика от хидроксипролина), отделя се непроменен с урината, не се влияе от диети.

б/ костното образуване се оценява чрез определяне плазмената концентрация на:

АФ (костноспецифичната АФ-маркер за минерализацията на остеоида)

остеокалцин (най-обилния неколагенов белтък в костта, най-специфичния показател за функцията на остеобластите)

пропептид на карбокситерминалния проколаген І (маркер за колагеновата синтеза)

4.Костна биопсия.

В заключение най-използваните методи за диагноза на ОП са: остеодензитометрията и биохимичните маркери на костния търновър. Остеодензитометрията установява вече настъпила промяна в костната плътност! Предимството и е, че може да определи промяната в кортикалната и трабекуларната кост. Костните маркери установяват опасността от настъпване на ОП /много ранна диагноза - преди да е настъпила промяна в костната плътност /. (Уместно е перименопузално да се изследват костни маркери - особено ДПД, за да се установят онези 25% fast loser –“бързо губещи” костна маса и високо рискови за развитие на ОП. Уместно е изследване да се проведе и при хора с много рискови фактори, за да се направи профилактика на ОП). Предимство на биохимичните маркери на костния търновър е, че при започната антирезорбтивна терапия много рано в хода и те могат да се изследват и по този начин да се проследят промените настъпващи в костта: маркерите за костно разграждане /ДПД/ – още на 3-я месец, маркерите за костно изграждане – най-рано след 6 месеца, докато костната плътност (измерена с остеодензитометрия) се променя най-рано след 1 година! Измерването на костните маркери е лесно осъществимо (необходима е кръв или урина) и позволява често проследяване на болните. Недостатък на биохимичните маркери в сравнение с остеодензитометрията е, че не могат да определят дали измененията обхващат кортикалната или трабекуларната кост.

NB! ДПД освен най - важен маркер за костно разграждане при ОП, е важен прогностичен маркер за бъдещо настъпване на фрактури!

NB! Освен при първична и вторична ОП, ДПД се повишава и при всякакви други заболявания свързани с костно разграждане: костни тумори с лизиране на кост; костни метастази от други тумори; карцином на бронха, гърда, бъбрек, репродуктивен тракт при жени без костни метастази; мултиплен миелом; ревматоиден артрит с костни лезии и др.