Ethan Frome

Инфекция с вируса на Епщайн-Бар (EBV)

Вирусът на Епщайн-Бар (EBV) – типове 1 и 2, представлява ДНК-вирус от херпесната група. Прицелните клетки, атакувани от вируса са: назалният и орофарингеален епител и В-лимфоцитите. Повечето инфектирани с EBV В-лимфоцити биват бързо разрушавани при наличие на нормална имунна система. Малка остатъчна популация от оцелели В-лимфоцити може да стане причина за доживотно персистиране на вируса.

Предаване на инфекцията: посредством слюнката, целувки, възглавници, инфектирани предмети (”kissing disease” - “болест на целувката”). Заболяването протича спорадично, в редки случаи са възможни ограничени епидемии в училища и казарми.

Инкубационен педиод: 10-14-50 дни.

Клиника:

В ранна детска възраст обикновено протича като безсимптомна инфекция.

В по-напреднала възраст се развива характерна клинична картина: Инфекциозна мононуклеоза със следната триада :

Angina tonsillaris с повишена температура

Лимфаденомегалия

Типична диференциална кръвна картина

С подобна на инфекциозната мононуклеоза клинична картина и морфологични промени в клетките могат да протекат заболявания причинени от цитомегаловирус, токсоплазма. Серологичните изследвания в този случай са решаващи за диагнозата.

Диагноза:

Кръвна картина:

Нормални стойности на хемоглобина, еритроцитите и СУЕ.

Левкоцити: Броят на левкоцитите през първата седмица може да бъде нормален или умерено увелечен – до 10-15G/l , в по-редки случаи се наблюдава левкопения. След втората седмица левкоцитния брой може да достигне до 20G/l .

Тромбоцити: При някои пациенти може да се наблюдава умерена тромбоцитопения.

ДКК: При диференциалното броене на белите кръвни клетки 2-3 седмици след началото на клиничните прояви може да се установи умерено увеличение на пръчкоядрените клетки и еозинофилите. Патогномоничен белег е успоредно с увеличения абсолютен брой на лимфоцити и моноцити, наличието на така наречените атипични лимфоцити. Това са клетки с: по-обилна от лимфоцитите цитоплазма, неравен контур с плазматизация на цитоплазмата, често с изразен интензивно синьо оцветен кант; в някои от клетките могат да се установят вакуоли и азурофилни гранули; ядрото най-често е ексцентрично разположено, с рехав хроматинов строеж и рядко с 1-2 нуклеоли. Броят на атипичните лимфоцити към 2-та седмица от началото на заболяването може да достигне до 60% .

! Желателно е изследването на АсАТ(SGOT), АлАТ(SGPT), билирубин, тъй като при някои от пациентите е възможно ангажиране на черния дроб (хепатит).

Серологични изследвания:

В серума на болните се доказват в 90% от случаите хетерофилни антитела, които аглутинират овнешки еритроцити и се доказват с хетероаглутинационния тест на Paul-Bunnell (или други качествени тестове за доказване на този тип антитела). Хетерофилните антитела се появяват в серума на болния още в началото на заболяването и персистират 1-2 месеца.

При всички болни, включително и тези с отрицателен хетероаглутинационен тест, в серума могат да се докажат и вирусспецифични Ат - антитела срещу различни антигени на EBV, от клас IgG и IgM. За прясна инфекция:

Анти-VCA Ат (virale capsid antigen) от клас IgG и IgM.

Анти-EA-D (early antigen diffuse/ранна антигенна дифузия) и т.н

Предлагани от лабораторията изследвания:

Пълна кръвна картина с ДКК! и биохимия: АсАТ, АлАТ, билирубин.

Серологични изследвания: качествени тестове за доказване на специфични хетерофилни антитела в изследвания серум (получавания резултат е сътветно положителен при наличие на хетерофилни антитела и отрицателен при липса на такива).