Варицела и бременност

Кой е причинителя?

Вирусът на варицела-зостер принадлежи към голямата група на херпесните вируси. Той причинява заболяванията варицела и херпес зостер.

Варицелата е проява на първична инфекция с вируса в детска възраст (90% от заболяванията настъпват преди 20-тата година). Заболяването е силно заразно и протича с характерен обрив.

Херпес зостер възниква вследствие реактивиране на вируса, който след прекарана първична инфекция (варицела) остава да съществува в спиналните нервни ганглии (латентна фаза). Зостерът се появява обикновено при по-възрастни хора, по-рядко при пациенти с имунна слабост. Заболяването се характеризира с поява на мехурчета по хода най-често на междуребрените нерви, придружени от сърбеж и силни болки.

Съществува ли риск при бременни?

Тъй като повечето възрастни са преболедували варицела като деца и притежават имунитет, то случаите на варицела при лица над 20-годишна възраст (т.е. в детеродна възраст) и по време на бременност са редки.

При жени, които са прекарали варицела и имат имунитет, по време на бременността от майката преминават антитела в плода, за да го предпазят от варицела-зостер вируса. Деца, които не са получили такива защитни антитела от майката през плацентата (тъй като майката не е прекарала в миналото варицела и няма изграден имунитет) могат да се заразят тежко.

Развитието на варицела по време на бремеността крие рискове за майката и за плода.

Херпес зостер на майката не причинява увреждания на децата.

Какъв е рискът за майката при заболяване от варицела по време на бременността?

Възрастните прекарват варицелата по-тежко в сравнение с децата и с повече усложнения. Освен това при бременните с варицела съществува по-голям риск от развитие на усложнения в сравнение с небременните жени (напр. повишен риск от развитие на варицелна пневмония).

Какъв е рискът за детето?

Проявите на заболяването и тежестта му в плода и новороденото зависят от времето на настъпване на майчината инфекция:

При възникване на варицела у майката през първите 20 седмици от бременността съществува риск от развитие на вроден варицелен синдром, който възлиза на 25%. Вроденият варицелен синдом (вродени аномалии, които се дължат на варицелна инфекция) включва - кожни (белези, участъци с повишена пигментация), неврологични (атрофия на мозъчната кора, микроцефалия, калцификати в мозъка, гърчове, умствено изоставане, парези на краката и ръцете и т.н.), очни (микроофталмия, атрофия на очния нерв, катаракта, нистагъм и т.н.), хипоплазия на крайниците и други.

Варицелна инфекция у майката, развила се от 5 до 20 дни преди раждането е свързана с риск от развитие на варицела у новороденото – тя обаче се развива рядко и е лека до умерена по тежест. Това е така, защото през плацентата преминават и синтезирани вече защитни антитела от майката. Майчините антитела намаляват, но не премахват риска от заболяване.

Варицелна инфекция у майката, развила се от 5 дни преди раждането до 2 дни след него, може да причини тежка дисеминирана варицелна инфекция у новороденото. В този случай детето се заразява от майката преди раждането, но се ражда преди да е получило защитни антитела от нея (необходимо е време за да се синтезират защитни антитела в майката). След раждането, детето, което е с незряла имунна система не може да реагира на инфекцията.

Родилка, която се разболее от варицела след повече от 2 дни след раждането, може да зарази детето си (по въздушно-капков път), затова се препоръчва да се изолира от него.

Какви лабораторни изследвания могат да се направят?

Извършват се кръвни (серологични) изследвания за търсене на защитни антитела, които се образуват след преболедуване от варицела и остават за цял живот. Жените, в детеродна възраст, които не са сигурни дали са прекарали в миналото варицела лесно могат да установят това с тези серологични тестове. Наличието на защитни антитела в серума на изследваната жена, говори за това, че ако тя е контактна на болен от варицела по време на бременността си, то за нея не съществува риск от заразяване и усложнения (не съществува опастност за плода). Такова изследване трябва да се направи веднага без отлагане при бременна жена, контактна на болен от варицела и ако при нея липсват защитни антитела срещу варицела-зостер вируса, то тя е чувствителна към инфекцията (за нея, респ. за плода и съществува риск от заразяване). Особено внимателни трябва да бъдат бременните жени, които имат или контактуват често с малки деца (най-често от варицела боледуват децата между 2-та и 6-тата година от живота).

Съществува ли някаква профилактика?

Препоръчва се при серонегативни бременни (без защитни антитела срещу варицела-зостер вируса) контактни на варицелно болни, да се инжектира в срок до 96-144 часа варицела-зостер имунен глобулин (той съдържа висок титър антитела срещу варицела-зостер вируса) за смекчаване на тежестта на майчината и феталната болест.

Варицела-зостер имунен глобулин е показан и за новородени деца от майки, които са развили варицела в течение на 5 дни преди до 2 дни след раждането.