С – пептид

Инсулинът се образува в В-клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса от прекурсорите препроинсулин и проинсулин. С-пептидът (connecting peptid = свързващ пептид) е полипептиден фрагмент, който се отцепва от молекулата на проинсулина, за да се превърне последния в инсулин. Тъй като инсулинът и С-пептидът се отделят в кръвта едновременно и в равни количества, то определянето на С-пептида дава възможност да се прави преценка на функцията на В-клетките на панкреаса.

Определянето на С-пептид в серума има някои предимства пред това на серумния инсулин:

При него не е възможна кръстосана реакция с инсулинови Ат и няма повлияване от екзогенния внос на инсулин, което би променило отчитаните нива на серумния инсулин.

С-пептидът има по-дълго биологично време на полуживот и в минимални количества се захваща от черния дроб, респ. неговото определяне отразява по-точно В-клетъчната функция на панкреаса.

При пациенти с І тип диабет (инсулинозависим), както базалните стойности на С-пептида така и тези след стимулация (ОГТТ или глюкагонов тест) са понижени.

При пациенти с ІІ тип диабет (неинсулинозависим) стойностите на С-пептида не се различават от тези на здравите лица, с изключение на случаите с вторично изчерпване на функционалния капацитет на ендокринния отдел на панкреаса, когато инсулиновата секреция, респ. тази на С-пептида е намалена.

Определянето на С-пептида е особено ценно, когато измерването на серумния инсулин не може да ни ориентира при поставяне на диагнозата. Това се налага в следните случаи:

Определяне на собствената инсулинова секреция у болни, които се лекуват с инсулинови инжекции.

За изключване на ятрогенно инжектиране на инсулин при болни с неадекватно високи инсулинемии (изключване на евентуално симулация).

За откриване на инсулиноми у диабетици на инсулиново лечение.

В хода на някои функционални тестове за изследване ендокринния отдел на панкреаса.

Нормалните стойности на С-пептида на гладно са:

0,34 – 1,803 nmol/l ( 343 – 1803 pmol/l; 1,0 – 5,4 m g/l )