АлАТ (GPT; ALT)

Аланинаминотрансфераза /ALT/ или АлАТ е вътреклетъчен цитоплазмен ензим. Той е широко разпространен в различни тъкани на човешкия организъм, като в най-голямо количество се намира в черния дроб и бъбреците. ALT катализира прехвърлянето на амино групи от аланин /образувайки пируват/ към 2-оксоглутарат /образувайки глутамат/. Той е ключов евзим в глюконеогенезата. Присъствието му в плазмата е резултат от нормално или патологично функциониране на тъканите. Не е установена някаква функция на ALT в кръвта.

ALT се изследва за откриване на чернодробни заболявания. Той може да се изследва при предположение за чернодробно увреждане, както и при пациенти с риск от развитие на чернодробно заболяване. Последната категория включва индивиди с: алкохолизъм, анамнеза за вероятност от контакт с хепатитни вируси, затлъстяване или диабет, прием на потенциални хепатотоксични медикаменти, фамилна обремеменост с чернодробна болест. ALT е най-добрият показател за състоянието на чернодробната тъкан.

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

Референтните интервали /деца и възрастни/ ≤ 33 UL за жени ; ≤ 41 U/L за мъже. Интраиндивидуални вариации -16%. Интериндивидуални вариации – 24%. Вариации на метода – 12.5%. Причини за вариации – серумната активност на ензима зависи от клетъчната обмяна и не е обект на никаква форма на обратен контрол. При увреждане на чернодробната тъкан преминава в кръвта. Времето на „очистването му“ от серума, измерено като полуживот е 47 часа - близо три пъти по- продължително от това на аспартатаминотрансферазата (AST) - 17 часа.

При измерването на двата ензима AST и ALT се получава малко повече информация за нарушение на чернодробната функция – при чернодробна стеатоза напр. отношението на активностите AST/ALT >2 предполага алкохолна причина; при отношение ≤ 1 се предполага друга причина, напр. извънчернодробни увреждания. В практиката ALT най-често се измерва като панел от тестове в „биохимичен профил“ при патологични състояния или профилактични прегледи.

• Увеличена активност се наблюдава : чернодробно-жлъчни заболявания, много силно при дистофия и некроза на хепатоцитите – като вирусни хепатити, токсични чернодробни увреждания /напр. прием на алкохол или медикаменти – контрацептивни, транквилизатори, антидепресанти, барбитурати и намаляващи нивото на липидите/.
• Намалява инцидентно, без значими причини.
• Други причини за отклонения: Умерено повишение на ALT се наблюдава при остра бъбречна недостатъчност, при миокарден инфаркт или заболавания на скелетната мускулатура, но значитерно по-малко от повишението на AST. Активност на ALT, която надвишава 15 пъти горната граница на референтните стойности се приема като израз на остра чернодробна некроза.