АсАТ (AST; GOT)

Изследва се активноста на Аспартатаминотрансферазата /AST/ или АсАТ в серум.Това е вътреклетъчен ензим, който е локализиран в цитоплазмата и митохондриите. Той е широко разпространен в различни тъкани на човешкия организъм, като в най-голямо количество се намира в сърдечния мускул, черния дроб, скелетната мускулатура и бъбреци, панкреас, мозък, бели дробове, левкоцити и еритроцити.

• Фунция на изследвания показател

AST катализира прехвърлянето на амино групи от аспартат /образувайки оксалацетат/ към 2-оксоглутарат /образувайки глутамат/. Той е ключов евзим в глюконеогенезата. Присъствието му в плазмата е резултат от нормално или патологично функциониране на тъканите. Не е установена някаква функция на AST в кръвта.

AST се изследва за откриване на тъканни нарушения – напр. неговата активност в плазмата се повишава от увреждане на сърдечния мускул / типично при исхемия/, при увреждане на скелетната мускулатура / напр. при рандомиолиза/и при възпаление или некроза на черния дроб /вирусни хепатити, токсични увреждания, неопластични процеси/. Прието е изследването на AST да бъде като индекс за чернодробно нарушение, но той е по-малко специфичен в тези случаи от аланинаминтрансферазата /ALT/.

Взима се Венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум. AST може да се изследва и в хепаринизирана плазма.

• Референтните интервали /деца и възрастни/ ≤ 32 UL за жени ; ≤ 40 U/L за мъже.
• Интраиндивидуални вариации -16%.
• Интериндивидуални вариации – 24%.
• Вариации на метода – 12.5%.
• Причини за вариации – серумната активност на ензима зависи от клетъчната обмяна и не е обект на никаква форма на обратен контрол.

При измерването на двата ензима AST и ALT се получава малко повече информация за нарушение на чернодробната функция – при чернодробна стеатоза напр. отношението на активностите AST/ALT >2 предполага алкохолна причина; при отношение ≤ 1 се предполага друга причина, напр. извънчернодробни увреждания. В практиката AST най-често се измерва като панел от тестове в „биохимичен профил“ при патологични състояния или профилактични прегледи. Увеличена активност се наблюдава : много силно при дистрофия и некроза на хепатоцитите; умерено при ОМИ; при тежко заболяване на скелетните мускули; масивна хемолиза; инфаркт на бъбрека. Намалява инцидентно, без значими причини,/изключение - при дефицит на вит. В6/.

• Други причини за отклонения: Нараства при: остър панкреатит, левкемии, хемолитични анемии, прием на лекарства, увреждащи черния дроб или скелетната мускулатура.
• Коментар: Увеличение под 5 пъти е характерно за хроничен хепатит, 10-40 пъти се наблюдава при остри хепатити, над 40 пъти при токсични хепатити.