Информация за изследванията:
Информация за лабораторията:
Помощни теми:
LOINC | |
---|---|
Кратко наименование | КЗП |
Пълно наименование на теста | Кръвно-захарен профил |
Мерни единици | mmol/L |
Методика | UV hexokinase (IFCC) при определяне в серум/плазма, Ензимен амперометричен принцип при определяне в хемолизат |
Други имена | Глюкозен профил, кръвна захар на гладно и след хранене (постпрандиално) |
Материал | Серум/плазма или хемолизат |
Условия за транспорт и стабилност | Серум: 8 часа при (15-25оС), 72 часа при (2-8оС). Хемолизат: 12 часа при (23оС), 5 дни при (6оС) |
Условия за пробовземане | по схема, предписана от лекар |
Референтни стойности | |
Възраст | |
0 - 15 дни | 2,30 - 5,70 на гладно |
15 дни - 16 години | 3,30 - 5,60 на гладно |
16 год. - ∞ | 3,60 - 6,10 на гладно |
Под кръвно-захарен профил се разбира многократно измерване на кръвната захар в определени часове на деня според възможностите, нуждите и желанието – в амбулаторни условия 3 или 4 – кратно, а в болнични условия е възможно и през 3 часа.
За мониторинг на пациенти със захарен диабет и вземане правилни решения за лечение. Под контрол на кръвната захар при захарен диабет се разбира контрол на т.нар. гликемична тиада:
Кръвната захар на гладно отразява чернодробната глюкозна продукция и чувствителността на черния дроб към инсулин. В редица случаи тя се използва като единствен показател за гликемичен контрол, но това не е правилно, тъй като не отразява цялостния контрол на кръвната захар. Кръвната захар след прием на храна (постпрандиална кръвна захар) зависи от стойностите и преди храненето, глюкозния приток с храната, инсулиновата секреция и инсулиновата чувствителност на периферните тъкани. Според редица проучвания високите нива на кръвната захар след хранене са по-силен предиктор и независим рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност при захарен диабет в сравнение с кръвната захар на гладно. Счита се, че в постпрандиалната фаза настъпва неензимно гликиране на протеини, окислителен стрес, ендотелна дисфункция, повишена тромбогенеза, намалена фибринолиза и други неблагоприятни за съдовата стена събития, които потенцират атерогенезата и нейните усложнения. Ето защо постигането на адекватен контрол на постпрандиалната кръвна захар е от изключителна важност.
Взема се венозна кръв, от която се отделя серум/плазма или периферна кръв с капилярна тръбичка, която се смесва с хемолизиращ разтвор.
КЗП се провежда по схема, препоръчана от лекуващия лекар.
Ако такава не е препоръчана се спазва следното:
закуска 8:30 – 9:00 часа
обяд 12:30 – 13:00 часа
Препоръките за добър гликемичен контрол при небременни, възрастни лица на Международната диабетна федерация и Американската диабетна асоциация са:
При използване на капилярна кръв трябва да се има предвид коригиращ фактор, тъй като нивото на глюкозата, измерено постпрандиално в капилярна кръв е с около 20-25% по-високо от измереното във венозна кръв. Стойностите на глюкозата на гладно в капилярна и венозна плазма са практически идентични (разлика от порядъка на 1-2%).
Индивидуализиране на целите при определяне на терапията става като се вземат предвид: възраст на пациента и очаквана продължителност на живота, съпътстващи заболявания, давност на диабета, честота на хипогликемиите, индивидуални съображения на пациента, съществуващи сърдечно-съдови заболявания и напреднали микросъдови усложнения.
Цели на гликемичния контрол по време на бременност (гестационен диабет):
У дома имам глюкомер и мога сам да измервам кръвната си захар. Трябва ли да правя и КЗП в лаборатория?
Самостоятелното измерване на кръвната захар се насърчава при пациентите с диабет, особено при тези, получаващи многократни дози инсулин или на терапия с инсулинова помпа. При тях е необходимо сами да измерват кръвната захар в много ситуации: преди основните хранения и междинни закуски, понякога постпрандиално, преди лягане, преди физически упражнения, при съмнение за ниска кръвна захар (хипогликемия),след лечение на хипогликемично състояние, до достигане на нормални стойности на кръвната захар, преди изпълнение на критични задачи (например шофиране) и т.н.
Всичко това не означава, че пациентите не трябва да провеждат КЗП в лаборатории. Точно обратното в медицинските лаборатории анализите се извършват от висококвалифицирани медицински специалисти, провежда се вътрелабораторен качествен контрол, което гарантира надеждността на резултатите и получените резултати се валидират от лекар-специалист.