Натрий ( Na+ ; Sodium )

Натрият е основен електролит извън клетките. Важен е за нормалните телесни функции и особено за правилното функциониране на нервната и мускулната система. Заедно с останалите електролити подпомага клетъчните функции и водния баланс в организма. Когато натрият в кръвта се променя, нивото на водата също се променя. Тези промени могат предизвикат дехидратация (намалено съдържание на течности) или хиперхидратация (повишено съдържание на течности), вкл. отоци. Тялото се стреми да задържи нивото на натрий в точно определени граници с помощта на:

1. хормони като алдостерон и натрийуретичен хормон, от които зависи задръжката или загубата на натрий;
2. хормони, които задържат вода-антидиуретичен хормон;
3. контрол върху чувството за жажда- покачването на натрий води до чувство за жажда и сътв. прием на вода, който връща стойностите на натрия в нормални граници;
4. регулацията на извънклетъчния натрий, както и на телесната вода зависи от функцията на бъбреците;

Отклоненията в стойностите на натрия се дължат обикновено на нарушения в тези системи.

Изследването се провежда, за да се определи какво е количеството на натрий в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания. Определянето му е подходящо:

1. в случаи на симптоми, предизвикани от ниска (слабост, обърканост, летаргия, умора) или висока концентрация на натрий (жажда, сухота на кожа и лигавици, рядко уриниране, мускулни потрепвания, възбуда). Възможно е да липсват симптоми, когато промените настъпват бавно или симптоматиката да се засили, вкл. да настъпи кома при резки промени в нивото на натрия;
2. за да се проследи ефекта от лечението на заболявания, свързани с дисбаланс на натрий като високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания;
3. за мониториране на интравенозни вливания;
4. при съмнение за дехидратация;

Определяне на натрий в урината е подходящо, когато в кръвта са налице патологични стойности на натрий, за да се изясни причината, както и за проследяване на лечението.

Необходима е венозна кръв, взета в епруветка със сепарационен гел (серум) или плазма (Li-хепарин). Кръвната проба се взема сутрин, до 10ч., на гладно. Препоръчително е изследването да се извърши минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, съдържащи натриеви соли;

Отклонения на натрия от нормалните референтни стойности в кръвта (136-151mmol/L):

Намалени нива на натрий (хипонатремия, натрий под 136mmol/L) могат да бъдат предизвикани от истински дефицит (загуба) на натрий или от разреждане (задръжка на вода).

• При хипонатриемия поради загуба на натрий обикновено обемът на течностите в организма е нормален или има дехидратация. Наблюдава се при повръщане, диария, загуба на кръв, изгаряния, загуба на натрий от бъбреците (бъбречна недостатъчност, интерстициален нефрит, надбъречна недостатъчност, диуретици, диабет), хипоалдостеронизъм и др.
• Хипонатриемии, дължащи се на разреждане, обикновено се съпровождат от хиперхидратация (повишен обем на течности). Необходимо е да се изключи като причина вливането на разтвори, несъдържащи натрий по време на пробовземането, както и недостатъчен прием на натрий с храненето. Пациентите с отоци, асцит, нефротичен синдром са склонни към хипонатриемия. Причина за хипонатриемия може да бъде повишена концентрация на антидиуретичен хормон, който предизвиква задръжка на вода.

Повишени нива на натрий (хипернатремия, натрий над 151 mmol/L) могат да се дължат на недостатъчен прием на вода или загуба на вода с потта, от стомашно-чревния тракт, от бъбреците, при безвкусен диабет и др. Причина могат да бъдат ендокринни нарушения (хипералдостеронизъм, синдром на Кушинг) или прием на определени леарства. Необходимо е да се изключи вливането на солеви разтвори при болни с увредена бъбречна функция.

Отклонения на натрий от нормалните референтни стойности в урината:

1. бъбреците елиминират излишъка на натрий с урината, така че високи стойности в урината могат да бъдат резултат от високи стойности на натрий в кръвта;
2. висок натрий в урината може да се съпровожда от нормални до ниски стойности на натрий в кръвта при бъбречна загуба на натрий;
3. при недостатъчен прием на натрий, концентрацията в кръвта и в урината е ниска;

Какъв е препоръчителния дневен прием на сол?

Препоръчва се дневен прием под 2300мг. на ден за възрастни. При хора с хипертония редукцията на натриевия прием може да подобри здравето им. За хората без хипертония, лимитирането на натриевия прием може да понижи риска от хипертония и сърдечно заболяване.