Пикочна киселина ( Uric acid )

Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на пурините (от нуклеиновите киселини) в организма. Една малка част от пурините се внасят с храната (напр. богати на пурини са дивеч, тъмни меса…), по-голямата част обаче се образуват в организма чрез синтез от по-прости продукти, а също и при разпад на клетки (злокачествени болести на кръвта, тумори и др.). Образуваната пикочната киселина в организма се излъчва през бъбреците. С други думи нивото на пикочната киселина в кръвта се определя от равновесието на два процеса: образуване и излъчване. При здрави индивиди пикочната киселина се намира в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Нормално нивото на пикочната киселина при децата е по-ниско и нараства с възрастта, при мъжете след полово съзряване нараства по-бързо като достига 420µmol/l, а при жените нараства по-бавно като достига 340µmol/l и едва след климакса може да се изравни с нивото при мъжа. Когата нивото на пикочната киселина достигне 380µmol/l се получава насищане на разтвора и условия за кристализация, т.е. условия за кристално причинената болест подагра.

Подаграта е заболяване, при което има повишено ниво на пикочната киселина в кръвта (хиперурикемия), с образуване на кристали на пикочната киселина – урати, които се отлагат в меките тъкани, костите и вътрешните органи и водят до пристъпи от ставни болки и други увреждания.

Не винаги има паралел между повишеното ниво на пикочната киселина и настъпването на кристализация, но когато нивото надхвърли 540µmol/l, рискът да се получи кристализация и подагра е 90%. Лечението при такива високи стойности е задължително, дори и да няма клинично изявена подагра.

Повишената концентрация на пикочната киселина е важен рисков фактор за исхемичната болест на сърцето.

• при съмнение за повишени нива на пикочна киселина;
• за диагноза и мониториране на подагра;
• при пациенти, подложени на химиотерапия или лъчева терапия, за да се гарантира, че нивата на пикочната киселина не са опасно високи;
• при пациенти с камъни в бъбреците;
• при пациенти с метаболитен синдром;

Взема се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материалът трябва да бъде взет сутрин, на гладно.

Повишените нива на пикочната киселина в кръвта (​​хиперурикемия) се дължат на дисбаланса: производство в организма или неспособност за елиминиране през бъбреците. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се определи причината за свръхпроизводството или намаленото излъчване на пикочната киселина. Повишение се наблюдава при:

• вродени нарушения в обмяната на пурините, подагра;
• онкологични заболявания в напреднал стадий, множествения миелом, левкемии;
• след химиотерапията или лъчетерапия;
• хронична бъбречна болест;
• ацидоза;
• токсикоза на бременността;
• алкохолизъм;
• лекарства - тиазидни диуретици, аспирин в ниски дози (при хора, които приемат аспирин само от време на време) и др.
• гладуване, бързата загуба на тегло, стрес и усилени физически упражнения;
• прием на храни с високо съдържание на пурини (вътрешности - черния дроб, тъмни меса, дивеч, сардини и аншоа и др.) при хора с подагра;

Ниските нива на пикочна киселина в кръвта се наблюдават много по-рядко от високите нива и рядко се считат за причина за безпокойство. Въпреки че ниските стойности могат да бъдат свързани с някои видове чернодробни или бъбречни заболявания, синдром на Fanconi, експозиция на токсични съединения и рядко в резултат на наследствен метаболитен дефект (напр. Болест на Wilson), тези състояния обикновено се идентифицират чрез други тестове и симптоми, а не чрез изолиран резултат с ниска пикочна киселина.

Имам повишени нива на пикочната киселина, но нямам симптоми на подагра. Как се процедира в такива случаи?

Не всеки, който има наднормени нива на пикочната киселина, развива клиничната картина на подагра. Това състояние, наречено асимптомна хиперурикемия, е доста често срещано явление. Обикновено се счита, че това състояние не изисква лечение, освен ако засегнатото лице не е изложено на висок риск от усложнения.