Информация за изследванията:
Информация за лабораторията:
Помощни теми:
Антитромбин (АТ)
| LOINC | 27811-9 |
|---|---|
| Кратко наименование | АT |
| Пълно наименование на теста | Тест за активност на Антитромбин |
| Мерни единици | % |
| Методика | Кинетично спектрофотометрично с хромогенен субстрат |
| Други имена | Антитромбин, АТ III |
| Материал | Цитратна кръв (епруветка със синя капачка) |
| Условия за транспорт и стабилност | Центрофугиране до 30 мин. след венепункцията. Отделената плазма се замразява веднага. Транспортира се замразена. |
| Условия за пробовземане | 4 часова хранителна пауза. 6 месеца след тромботичен епизод; 2 месеца след раждане или аборт. Не се изследва по време на терапия с хепарин или естрогени; |
| Референтни стойности | 80-125 |
Антитромбинът е най-важният инхибитор на активирани фактори в коагулационната система на плазмата. Основната му функция е инактивиране на тромбина (фактор IIа) и по-слабо фактор Ха. АТ инхибира още факторите XIIa, XIа, IХа. Инхибиращото действие на АТ се повишава значително при свързването му с хепарин , който служи като кофактор. АТ контролира активирането на вътрешния път на коагулационната каскада и протектира организма срещу образуване на тромби. Намалението на активността му до 70-50% (норма 80-120%) или повече води до увеличен риск от тромбоемболични усложнения.
Концентрациите на АТ при жените преди менопауза са по-ниски от тези при мъжете. След 13-тата седмица от бременността и след раждане концентрацията на АТ е ниска. При мъжете стойностите на АТ намаляват с възрастта. Деца до 6-месечна възраст са с ниски стойности на АТ, след което стойностите постепенно се изравняват с тези при възрастните.
Вроденият дефицит на АТ се проявява в две форми:
- тип I: намалени активност и концентрация, в резултат от намален синтез на биологично активни молекули на протеазния инхибитор. Около 42% от пациентите с тип I получават предимно спонтанни тромбоемболични епизоди преди навършване на 40 годишна възраст. При 58% от случаите тромботичните усложнения са свързани с бременност, раждане, употреба на перорални противозачатъчни средства, хирургични усложнения, травми.
- тип II: намалена активност и запазена концентрация, вследствие на дефект на молекулата на протеазния инхибитор.
За поставяне на окончателна диагноза Вроден дефицит на АТ е необходимо пациентът да бъде изследван през различни интервали от време. Необходимо е изследване и на кръвните му роднини.
Намалена активност може да се очаква при следните придобити заболявания и състояния:
- в неонаталния период - ограничен синтез в първите няколко дни;
- по време на бременност ;
- прееклампсия, еклампсия;
- ДИК синдром (преразход на АТ);
- сепсис;
- нефротичен синдром;
- чернодробни заболявания;
- хирургични интервенции;
- лечение с хепарин;
- контрацептиви;
Увеличена активност може да има при:
- перорална антикоагулантна терапия;
- холестаза;
- дефицит на витамин К;
- остър хепатит;
- остър панкреатит;
Изследването може да се използва и за мониторинг на заместваща терапия. Съгласно препоръките на „Конфедерацията на европейските общества по клинична химия“ в набора пресяващи лабораторни изследвания за вродени тромбофилии е включен и антитромбина.
