Тестове за прееклампсия: sFlt-1/PlGF

Прееклампсията е сериозно усложнение, което се развива в 2-8% от бременностите. В повечето случаи клиничните прояви са свързани с повишено кръвно налягане и позитивиране на пробите за белтък в урината (протеинурия). Клиничните прояви могат да варират от леки до тежки. Въпреки че в повечето случаи крайният изход е благоприятен, но прееклампсията може да е животозастрашаваща, както за майката, така и за плода. Заболяването е свързано с последващ повишен сърдечносъдов риск. Въпреки че причините за възникване на заболяването не са напълно ясни, роля имат генетични, плацентарни, имунни и съдови фактори. Неадекватното кръвоснабдяване на плацентата води до ендотелна дисфункция, която е отговорна за вторичните промени в таргетните органи (например засилена тромбоцитна агрегация и съдов спазъм) и проявата на симптоми.

Симптоми свързани с прееклампсия са:

- високо кръвно налягане– над 140/90mmHg, или повишение на систолното налягане с 30 mmHg и на диастолното с 15 mmHg сравнено с предишни стойности;

- бързо увеличаване на тегло ( >1,5-2 кг/седмично);

- нарушения в съня;

- отоци по крайниците и лицето;

- повишен белтък (албумин) в урината (протеинурия);

- продължително, силно главоболие;

- промяна в начина на виждане – замъгленост, двойни образи, временна загуба на зрението, чувствителност към светлина;

- гадене и повръщане;

- болки и чувствителност в горната част на корема;

– понижение броя на торомбоцитите;

– данни за микроангиопатична хемолитична анемия;

– повишени чернодробни ензими;

Прееклампсията не може никога да бъде напълно предвидена, но по-доброто прогнозиране би подпомогнало за жените с риск да се полагат по-ефективни пренатални грижи, както и да се избегнат диагностични затруднения. С цел състоянието да бъде предсказано, наред с доплера на утеринните артерии в практиката се въвеждат и нови лабораторни биомаркери, които повишават диагностичната му чувствителност. Такива биомаркери са: разтворимата тирозин киназа (soluble fms-like tyrosine kinase-1; sFlt-1) и плацентарния растежен фактор (placental growth factor: PlGF). Патофизиологично в началния стадий на прееклампсията се нарушава изграждането на плацентарния ендотел, това води до плацентарна исхемия и хипоксия, в резултат на което нараства отделянето на sFlt-1 и намалява отделянето на PlGF. При нормална бременност това съотношение е обратно. Така чрез определянето на циркулиращи sFlt-1 и PlGF могат да бъдат разграничени нормалната бременност от прееклампсия, преди появата на клиничните симптоми.

В първи триместър - изследването може да се провежда свързано с ранния биохимичен скрининг с цел прогнозиране на риска от бъдещо развитие на прееклампсия. Интерпретацията на резултатите се осъществява в комбинация с доплера на утеринните артерии и други серумни маркери (PAPP-A);

През втори триместър - може да се направи оценка на риска при високо-рискови пациенти (анамнеза за рискови фактори, патологичен Doppler на a.uterina, съпътстващо заболяване);

В трети триместър - изследването е важно за поставяне на диагнозата при неясни ситуации (потвърждаване/изключване на прееклампсия при пациенти с „белези и симптоми“), както и за наблюдение на случаите с тежка прееклампсия и определяне на момента за родоразрешение.

Рискови фактори за прееклампсия, при които се препоръчва изследването са:

- бременността над 40-годишна възраст;

- интервал от предходна бременност над 10 години;

- ранна бременност;

- първа бременност;

- многоплодната бременност;

- прекарана прееклампсия при предишна бременност;

- фамилна анамнеза за еклампсия (майка, сестра, развили заболяването);

- затлъстяване (BMI >30 kg/m2);

- предшестващи бременността заболявания: диабет, хипертония, бъбречни заболявания, автоимунни и т.н.

Взема се Венозна кръв, от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин, на гладно.

При нормална бременност, про-ангиогенният фактор PlGF нараства по време на първите 2 триместъра и намалява при наближаването на термина. За разлика от това, нивата на анти-ангиогенния фактор sFlt-1 остават стабилни и по-ниски през началото и средата на бременността, и нарастват сериозно при наближаване на термина. При жените, които ще развият прееклампсия, нивата на sFlt-1 са по-високи, а нивата на PlGF са по-ниски от тези при нормална бременност. Установено е, че съотношението между sFlt-1 и PlGF е по-добър индикатор за прееклампсия, от самостоятелното им измерване. Съотношение sFlt-1/PlGF > 85 e диагностично за прееклампсия.

Клинична полза от изследването на sFlt-1/PlGF:

• Заедно с клиничната картина (хипертония, протеинурия) и доплера на утеринните артерии, концентрациите и съотношението на двата биомаркера обективно доказват възможността за възникване на прееклампсия.
• При проследяване на бременността тестовете помагат да бъдат идентифицирани тези пациентки, които са рискови за развитие на прееклампсия и се нуждаят от по-интензивно наблюдение и засилване на грижите.
• В критични ситуации, когато клиничната картина не е специфична, тези тестове спомагат за вземане на правилното решение (поставяне на диагноза) и предприемане на своевременни действия.
• Неотдавнашно изследване показва, че степента на повишение на съотношението sFlt-1/PlGF може да бъде свързано с тежестта на прееклампсията, предоставя възможност за предвиждане продължителността на бременността и идентифициране на жените, които се нуждаят от незабавно родоразрешение.

Кога може да се прояви прееклампсията?

Прееклампсията се развива след 20-та гестационна седмица, най-тежката и проява е еклампсията (гърчове или кома, несвързани с органично заболяване на мозъка). Може да се изяви, както преди, така и в хода на раждането и до 48 часа (рядко по-късно) след него.

Ако при предходна бременност съм имала прееклампсия, какви са рисковете при следваща бременност да се появи същият проблем?

Рискът от развитие на прееклампсията при следваща бременност е около 15% за жените, които са имали това усложнение през първата си бременност. Този риск нарасва обаче в зависимост от това, кога е настъпило раждането при предходната бременност: и става около 25 %, ако прееклампсията е довела до раждане преди 34 гестационна седмица, още по-висок е около 50%, ако раждането е преди 28 седмица.