АНЦА (Антитела срещу цитоплазмени антигени на човешки неутрофили)

Неутрофилите са най-разпространените бели клетки, които фагоцитират (поиглъщат и смилат) проникнали чужди микроорганизми. Те съдържат голям брой протеолитични ензими и друг ибиологично активни продукти (рецептори, адхезионни молекули и др.), разположени в специализирани гранули, чрез които осъществяват тези процеси. Доказано е, че 5 от тези белтъци са мишени на АНЦА: протеиназа 3 (PR3), миелопротеиназа (МРО), катепсин G, еластаза, лактоферин и BPI.

Най-чести са анти-PR3/сАНЦА и анти-МРО/рАНЦА. Изследват се чрез ELISA и индиректна имунофлуоресценция (ИИФ).

Клинично значение

• Oт 1982г АНЦА се използват за диагностика на първични, системни васкулити и васкулити на малките съдове: грануломатоза на Wegener, микроскопски полиангиит, pauci-necrotising crescentic glomerulonephritis, синдром на Churg-Strauss.
• Хронични възпалителни болести на червата - болест на Crohn, улцерозен колит
• Автоимунни болести на черния дроб - автоимунен хепатит, автоимунен холангит, първичен склерозиращ холангит
• Ревматоидни автоимунни болести – системна склероза, полимиозит/ дерматомиозит

Кога трябва да се изследват АНЦА?

• гломерулонефрити, особенно бързопрогресиращ ГН
• белодробно кървене, особеннопулмо-ренален синдром
• кожни васкулити със системни характеристики
• множествени белодробни възли
• хронична деструктивна болест на горните дихателни пътища
• продължителен синузит, отит или субглотисна трахеална стеноза
• периферни невропатии
• ретроорбитални образования
• недиагностицирана възпалителна болест

При налични клинични симптоми, чувствителността на положителните АНЦА е около 95 %, а специфичността - около 90 % за диагнозите грануломатоза на Wegener или микроскопски полиангиит.