Прокалцитонин (Procalcitonin, PCT)

Прокалцитонинът (РСТ) за пръв път е предложен от френски автори през 1993г. като маркер за диференциране на бактериални инфекции и небактериални възпалителни състояния. Засилените изследванията в следващите години го нареждат сред най-полезните маркери за диагностициране на бактериална инфекция и сепсис.

РСТ е пептид (съставен от 116 аминокиселини), прохормон, предшественик на калцитонин. Нормално той се синтезира от С-клетките на щитовидната жлеза и в по-малко количество от невроендокринните клетки в белия дроб и тънките черва.

Серумните концентрации при здрави индивиди са изключително ниски (<0,05 ng/ml; μg/L) или неизмерими.

При системно възпаление, особено при бактериални инфекции, под въздействието на възпалителни цитокини и бактериални ендотоксини, той се произвежда в редица тъкани (бели дробове, черен дроб, бъбреци, мастна тъкан) и преминава в циркулация, като нивото му може да се увеличи до 1000 пъти. Повишението му започва едва 2-4 часа след стимулация, а максимумът в покачването му настъпва в рамките на 6-24 часа. За сравнение CRP (С-реактивен протеин) започва да се повишава 12-24 часа след стимулация, достигайки максимална стойност след 48 часа. РСТ е стабилен маркер, чиято концентрация не се влияе от неутропения, имунодефицитни състояния и употребата на нестероидни и стероидни противовъзпалителни лекарства, за разлика от CRP. Нивото на РСТ следва интензивността на възпалителния отговор и тежестта на инфекцията, така че повишаването на концентрацията или персистирането на високи стойности се счита за прогностичен показател за тежки форми на заболяването с неблагоприятен изход. Концентрацията на циркулиращия РСТ намалява наполовина в рамките на 24 часа след благоприятно повлияване на инфекцията, което го прави показател за оценка ефективността на приложената терапия.

• Заедно с други тестове за откриване или изключване на сепсис при тежко болни. Особено полезен е при пациенти в спешни или интензивни отделения, с признаци и симптоми, които могат да се дължат на сепсис.
• При критично болни за оценка на риска от прогресия до тежък сепсис, септичен шок и фатален изход.
• За диференциране на бактериални от небактериални причини за инфекции, като менингит и пневмония.
• Диагностика на бъбречни инфекции при деца.
• Диагностика на вторични бактериални инфекции при пациенти с тъканни увреждания при травми, операции или вирусни заболявания.
• За оценка нуждата от антибиотично лечение, респ. спирането му и за оценка ефективността му.
• Като част от разширения панел за оценка състоянието на пациенти с Covid 19 (D-димер, феритин, високочувствителен тропонин I, лактат дехидрогеназа, прокалцитонин).

Взима се Венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум или плазма. Не е необходимо пробовземането да е на гладно.

Проучване, с пациентски проби от интензивни отделения показа, че стойности на РСТ:

• < 0,5 ng/ml предсказват нисък риск от развитие на тежък сепсис и/или септичен шок
• > 2,0 ng/ml предсказват висок риск от развитие на тежък сепсис и/или септичен шок

Увеличение на РСТ, се наблюдава в следните случаи нямащи инфекциозен произход:

• продължителен или тежък кардиогенен шок;
• продължителна, тежка хипоперфузия на органи;
• дребноклетъчен рак на белия дроб или медуларен карцином на щитовидната жлеза;
• след голяма травма, тежка хирургическа интервенция, тежки изгаряния;
• лечения, които стимулират отделянето на провъзпалителни цитокини;
• новородени (<48 часа след раждането);

Има ли възрастови групи, сред които сепсисът се развива по-често?

Сепсисът е по-чест при новородени, кърмачета и при възрастни хора.

Кои клинични състояния са с повишен риск от развитие на сепсис?

Пациенти след оперативни интервенции, с интравенозни катетри, с хронични заболявания като диабет и имунни дефицити.

Може ли при здрави деца или възрастни да се развие сепсис?

Макар и много рядко здрави индивиди могат да развият сепсис от инфекция, която може да прогресира, ако не бъде разпозната рано и лекувана.