Информация за изследванията:
Информация за лабораторията:
Помощни теми:
LOINC | 73723-9 |
---|---|
Кратко наименование | Витамин В2 |
Пълно наименование на теста | Витамин B2 ( Vit. B2 ) |
Мерни единици | nmol/l |
Методика | Ultra HPLC with quadrupole mass detection (LC-MS/MS) |
Други имена | Витамин B2 ( Vit. B2 ) |
Материал | EDTA |
Условия за транспорт и стабилност | 2-8º C, до 24 часа |
Условия за пробовземане | Сутрин, на гладно или по схема, предписана от лекар |
Референтни стойности | 260.00 - 390.00 |
Рибофлавин (витамин B2), е един от водоразтворимите витамини. Синтезира се в растения и микроорганизми и се среща естествено в три форми: физиологично неактивен рибофлавин и физиологично активни коензими флавин мононуклеотид (FMN) и флавин аденин динуклеотид (FAD). Последният съставлява около 90% от общия рибофлавин в цяла кръв. Поради способността си да пренасят електрони, FAD и FMN са от съществено значение за преноса на протони в дихателната верига, за дехидратацията на мастни киселини, окислителното дезаминиране на аминокиселините и за други редокс процеси. Приетия с храната рибофлавин се абсорбира в тънките черва. Запасите в тялото на добре хранен човек са достатъчни за предотвратяване на дефицит на рибофлавин за 5 месеца. Излишният рибофлавин се екскретира в урината и няма токсичност. Храните с високо съдържание на рибофлавин включват мляко, черен дроб, яйца, месо и листни зеленчуци.
Дефицитът на рибофлавин възниква при хранителни дефицити, алкохолизъм, хронична диария и малабсорбция. Някои лекарства са антагонисти на действието или метаболизма на рибофлавин, включително фенотиазин, орални контрацептиви и трициклични антидепресанти. Дневната доза на рибофлавин е 1,3 mg/ден за мъже и 1,1 mg/ден за жени.
Намалено количество - пациенти с анорексия нервоза, лица които избягват млечни продукти (непоносимост към лактоза), тъй като млечните продукти са добър източник на рибофлавин пациенти със синдроми на малабсорбция като цьолиакия, злокачествени заболявания и синдром на късото черво. Редки вродени грешки на метаболизма, при които има дефект в синтеза на рибофлавин. Дългосрочна употреба на фенобарбитал и други барбитурати, което може да доведе до окисление на рибофлавин и да наруши неговата функция.