Парадонтоза-анаеробни микроорганизми и генетично предразположение

Тестът детектира най-важните в клиничен аспект периодонтно-асоциирани маркерни бактерии Actinobacillus actinomycetemcomitans, Porphyromonas gingivalis, Prevotella intermedia, Treponema denticola, Tanerella forsythia, Parvimonas micra, Fusobacterium nucleatum, Campylobacter rectus, Eubacterium nodatum, Eikenella corrodens, Capnocytophaga sputigena, Capnocytophaga gingivalis. Освен микробните причинители, вариации в имунният отговор на организма към бактериите в зъбната плака активират възпаление, което води до разрушаване на съединителната тъкан и костта. Тестът включва анализ за генетично предразположение към възникването на пародонтоза - изменения в гените за IL-1 и HLA-DR. Те не са причина за възникване на заболяването, но наличието им е определящо за тежестта и прогресията на пародонтозата. Тестът не изисква запазването жизнеспособността на микроорганизмите в пробата, тъй като представлява директна детекция на микробните патогени, причиняващи пародонтоза на базата наличие или отсъствие на тяхното ДНК, и не се повлиява от наличието на конфлуентна микрофлора - ДНК-пробите са специфични за търсените патогенни микроорганизми. При този тип тест не е възможно определяне на антибиограма.

При пациенти с:

• пародонтит с дълбочина на венечния джоб > 4 mm
• рефрактерен на терапия пародонтит при възрастни
• агресивен и прогресиращ пародонтит
• инфекции на костно-интегрирани импланти

Също:

• за проследяване на успеха от терапията
• за ранна диагностика на рецидиви
• за оценка на риска от загуба на импланта

Пробовземането се извършва само от стоматолог при съблюдаване на следните правила: 1. Със стерилен инструмент се премахва супра-гингивалната плака и мястото на пробовземане се подсушава със сух памучен тампон. 2. Пробовземането трябва да бъде извършено преди механичното третиране на джоба, като се внимава да не се контаминира пробата с кръв. Препоръчително е да се избягва пробовземането от силно възпален пародонтален джоб или при гноене на джоба. 3. С помощта на стерилна пинсета се вкарва един хартиен стик в предварително определеното място до дъното на сулкуса. Стика остава в тази позиция за 10 сек. 4. Изважда се стика от джоба и се поставя в епруветката.

Не се прилага.

Варианти на теста 1. Скрининг - При необходимост да се установи наличието или отсъствието на патогените без значение за тяхната локализация, напр. за оценка на ефекта от терапията се препоръчва “multi-site sample”, проба взета от няколко места. В този случай могат да се вземат до 5 стика от различни венечни джобове. 2. Eдиничен анализ - За да се получи информация за бактериалната флора на единичен венечен джоб. В този случай се използват отделни комплекти с консумативи. Проба се взема от всеки джоб и се поставя в отделна епруветка и съответно се анализират поотделно.

Наличието на определена група силно патогенни бактерии водещи до развитието на пародонтит показва необходимостта от целенасочена диагностика и терапия на съответния причинител особено в случаите на прогресиращ, рефрактерен на терапия и агресивен периодонтит. Самостоятелното механично лечение не е ефективно при рефрактерния и агресивния пародонтит докато тъканно-инвазивния периодонтен патоген присъства в устната кухина. Изследването представлява молекулярно-биологичен тест – PCR анализ. Базира се на строго-специфична детекция на уникални последователности в генома на най-често срещаните периодонтно-асоциирани бактерии и се характеризира с висока чувствителност и специфичност, лесно пробовземане и транспортиране на пробата. В допълнение тестът изследва генетичното предразположение на организма към развитие на пародонтит (т. нар. пародонтоза-свързан генотип) чрез определяне наличието на полиморфизми (изменения) в гените за IL-1 и HLA-DR. IL-1A(-889)/IL-1B(+3954) - води до повишената продукция на възпалителния цитокин IL-1 и се свързва с тежестта на хроничната пародонтоза. Пациентите, които са положителни по този параметър имат седем пъти по-висок риск за развитие на тежка хронична пародонтоза, като в комбинация с тютюнопушене рискът допълнително се увеличава. HLA-DRB1*04 - свързва се с ранно възникване и бърза прогресия на пародонтозата.