Токсокароза (Ларва Мигранс)IgG антитела

Токсокарозата,известна още като Ларва мигранс висцералис, е хелминтно заболяване , предизвикано от опаразитяване на човека с ларви от животински нематоди. Най-честите етиологични причинители са Toxocara canis- хелминт по кучетата и Toxocara cati (mystax)- хелминт по котките. Изследват се антителе срещу паразита.

• Пациенти с неизяснени алергични заболявания, неповлиявящи се от етиологично лечение;
• При астматични състояния и рентгенографски данни за еозинофилни инфилтрати тип Льофлер;
• При ретинити и очни грануломи предимно в детска възраст;
• При неясни симптоми от страна на ЦНС- от огнищни поражения до менингити;
• Неясни, рецидивиращи фебрилни състояния.

По-често срещаният етиологичен причнител на токсокарозата е Toxocara canis.Представлява разделно полов хелминт, който паразитира в крайния гостоприемник- кучета,вълци и лисици.Възрастните паразити се локализират в тънките им черва , като женските отделят с фекалиите над 200 000 незрели яйца в денонощие, които стават инвазиоспособни след 4-6 седмици при подходяща влажност и температура на околната среда. Инвазионните яйца могат да бъдат погълнати от неспецифични гостоприемници- различни видове животни и хората. След поглъщане на яйцата от човека се отделят ларви , които през лигавицата на червата проникват в големия кръг на кръвообращението и достигат черния дроб, сърце и бели дробове.При дисеминирането им с артериалната кръв, ларвите достигат до малките кръвоносни съдове , разрушават ги и попадат в тъканите на засегнатия орган.В този стадий ларвите могат да съхраняват своята жизнеспособност в продължение на години , без да се променят морфологично и остават в покой. При нарушена хомеостаза на макроорганизма настъпва реактивация на токсокарните ларви, и те започват отново да мигрират.С течение на времето част от ларвите се капсулират и загиват Миграцията на ларвите в различни органи и тъкани предизвиква заболяването токсокароза. За човека токсокарозата е зооантропонозна инвазия.Източник са кучетата, които заразяват с яйца външната среда, като основния механизъм на заразяване е пероралния.Фактори на предаване са заразени ръце, зеленчуци, плодове и хранителни продукти , съдържащи яйца на паразита. У нас през последните години честотата на токсокарозата нараства във връзка с увеличаване броя на домашните и бездомните кучета и котки(57.7% от кученцата до 4 месечна възраст са опаразитени)

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

При слабо положителен резултат е необходимо да се изследва и по методиката на Имуноблот, за да се постави сигурна диагноза

При човека токсокарозата протича в следните клинични форми:

• Висцерална- със засягане на храносмилателна, дихателна, отделителна и сърдечно-съдова система;
• Очна токсокароза;
• Токсокароза на ЦНС;
• Дисеминирана токсокароза.

Сероепидемиологични проучвания показват, че при около 2 до 20% от хората има инвазия с Toxocara canis,като по-висока честотата сред децата и младите хора. Етиологичната диагноза при токсокарозата е затруднена,т.к. T. canis не достига полова зрялост в организма на човека и не продуцира яйца, които могат да бъдат установени при изследване на фекална проба. Затова серологичната диагностика е основния метод при диагностиката на токсокарозата.

Индикации за изследване:

• При пациенти с еозинофилия;
• Пациенти с неизяснени алергични заболявания, неповлиявящи се от етиологично лечение;
• В диференциално диагностичен план при астматични състояния и рентгенографски данни за еозинофилни инфилтрати тип Льофлер;
• При ретинити и очни грануломи предимно в детска възраст;
• При суспектни симптоми от страна на ЦНС- от огнищни поражения до менингити;
• Неясни, рецидивиращи фебрилни състояния.

Препоръчителният панел от изследвания при съмнение за токсокароза е:

• anti- Toxocara IgG по метода ЕLISA;
• ПКК с ДКК;
• Изследване на общ IgЕ.
• При слабоположителен резултат е необходимо да се диференцира с Имуноблот техника