Определяне на Chlamydia trachomatis DNA

Урогениталните инфекции с Chlamydia trachomatis са едни от най-често срещаните полово-предавани инфекции в световен мащаб. Заразяването става по полов път. Причинява уретрит, цервицит, епидидимит, възпаление на маточните тръби, извънматочна бременност. Може да доведе до стерилитет. Освен това при хронифицирала инфекция могат да бъдат засегнати стави, очи и др. Деца, родени от майки с хламидиална инфекция могат да развият кератит (възпаление на роговицата на очите) или пневмония. Инкубационен период 20 дни.

Тъй като приблизително 80% от случаите на инфекция с C. trachomatis са безсимптомни, тя може да бъде предадена несъзнателно и следователно да остане недиагностицирана. Възможоността за асимптоматично протичане и сериозните клинични последствия показват необходимостта от надеждна лабораторна диагностика за своевременно откриване на патогена. Доказва се Chlamydia trachomatis в материал взет от болни в зависимост от локализацията на инфекциозния процес. Тестът дава информация дали ДНК на търсеният микроорганизъм присъства или не в изследваната биологична проба. Съответно не е приложимо определяне на антибиограма. Препоръчва се скринингово изследване на рисковите групи.

• Цервикален секрет – взет с тампон или цервикална четка след отстраняване на мукозния секрет от цервикалния канал с отделен тампон или памук, който се изхвърля. Взетият секрет се поставя в течна транспортна среда или в суха епруветка
• Уретрален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха епруветка
• Очен секрет - взет с тампон в течна транспортна среда или суха епруветка
• Урина - първа порция на първа сутрешна урина без тоалет отделена в стерилен контейнер
• Еякулат – отделен в стерилен контейнер
• Ставен пунктат – отделен в стерилна епруветка или спринцовка

не се прилага

Тестът се базира на строго специфична полимеразна верижна реакция (PCR) едновременно на две уникални последователности, специфични за Chlamydia trachomatis – една в генома на C. trachomatis и друга в плазмида на бактерията. По този начин се повишава специфичността и чувствителността на изследването.