Кратко наименованиеГенотипиране на HCV вирус
Пълно наименование на тестаГенотипиране на HCV вирус в плазма
Методика PCR
Други имена Генотипиране HCV
Материал ЕДТА плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане Няма
Референтни стойности HCV: 0 IU/ml

Информация за пациенти

Същност на изследването

Инфекцията с HCV вируса причинява заболяването хепатит С. Заразяването става по кръвен път (при кръвопреливане, при използване на нестерилни игли и инструменти при хирургични интервенции, инжектиране и татуиране) и по полов път. Вирусът причинява и двете фази на чернодробна инфекция -остра и хронична.Хроничната инфекция с HCV води до хронично възпаление на черния дроб и фиброза, а в някои случаи се развива цироза, хепатоцелуларен карцином или чернодробна недостатъчност.Вирусът на хепатит С (HCV) се класифицира в осем главни генотипа обозначени от 1 до 8, множество подтипове (обозначени a,b,c, и т.н.) и около 100 различни варианта (номерирани 1,2,3 и т.н.), което е основано на хетерогенността на вирусния геном.Генотипове 1 и 3 са разпространени из целия свят с дял 46%и 30% съответно. Генотип 1 преобладава в северна Европа и северна Америка, южна и източна Европа и Япония. Тип 2 е по-рядко срещан от тип 1. Тип 3 е ендемичен за югоизточна Азия и с различна честота в различните държави. Генотип 4 се открива в средна Азия, Египет и централна Африка, а генотипове 5 и 6 са преобладаващи в южна Африка и Азия. Генотипове 7 и 8 са наскоро открити – HCV 7 е установен в централна Африка, HCV8 в Канада при пациенти от индийски произход.Тестът разграничава HCV генотипове 1a,1b,2,3,4,5 и 6.

Защо и кога се изследва?

Клиничната изява, тежестта на заболяването и склонността за хронифициране на хепатита, причинен от HCV са свързани с генотипа на вируса. Генотип 1 например има по-силна патогенност в сравнение с другите генотипове. При пациенти с подтип 1b в 90% от случаите болестта прогресира до хронично състояние, докато при генотипове 2 и 3 това е при 33-50% от пациентите. Изследването предоставя информация от клинично значение за терапията. Изборът на лекарства и продължителността на лечението също зависят от вирусния генотип. HCV1 и 4 се свързват със слаб отговор на интерферонова терапия, докато генотипове 2 и 3 сас по-благоприятен отговор. Наскоро бе постигнат значителен напредък и лечението на хепатит С се изместиот PEG-IFN/Ribavirinкъм комбинирана терапия с използването на нови, директно действащи антивирусни препарати (DAA). Комбинираната лекарствена терапия за лечение на хепатит С може да включва употребата от две до три лекарства в зависимост от генотипа на вируса. При това се получава по-добър резултат от лечението с по-малко странични ефекти и по-кратко време за излекуване на инфекцията.

Индикации за изследване

Изследването е предназначено основно за новозаразени пациенти преди започване на терапията. Нужно е да има установен вирусен товар с количествен тест >1000 IU/ml или може от едно и също пробовземане да се направят двете изследвания – за количествено определяне и за генотипиране на HCV. Чувствителност на използвания диагностичен набор за генотипиране на HCV:>1000 IU/ml

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Необходимо е плазмата да се отдели до 1 час след пробовземането. Епруветката с отделената плазма задължително се транспортира при (2-8 градуса) до 24 часа до лаборатория ЦибаЛаб. Вакутейнерът с K2EDTA със сепарационен гел не се отваря, не се ползва за други цели. K2EDTA плазмата не се отделя в друга епруветка.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Положителен резултат за наличие на някой от генотиповете HCV 1a, 1b, 2,3,4,5 и 6.

pcr/hcv_dna.txt · Последна промяна: 23.01.2023 13:38 от admin
Recent changes RSS feed Debian Powered by PHP Valid XHTML 1.0 Valid CSS Driven by DokuWiki